Африка

38-1Вече тридесет години живея в Африка. Обиколил съм я надлъж и    нашир – от Кайро до Кейптаун и от Адис Абеба до Луанда. Красотата    й е неописуема – редки савани, гъсти гори, сурови пустини, бездънни    каньони, високи плата, пълноводни реки, буйни водопади, огромни    езера, величествени океани, безкрайни плажове, зелени долини и    заснежени планини. Вярно, има ги и в други континенти, но в тях не се  разхождат свободно гепарди, леопарди, лъвове, слонове, жирафи,      зебри, биволи, носорози, горили, хипопотами, крокодили и грациозни  газели. Най-голямото богатство на    Африка не е петролът, нито са   диамантите, а хората, животните и природата.

Тук се е пръкнал човекът и все още се спазват неписаните човешки закони. Живее се просто – в хармония с природата. Диша се чист въздух и се консумира естествена храна. Хората се уважават. Живеят задружно. Говорят на над двеста езика, но се разбират. Помагат на всеки изпаднал в беда. Носят малко дрехи и често спят под открито небе, сред животните. Къде другаде е възможно това? Подгонени от бурното развитие на материалния свят в останалите континенти хората бързат. Животът им тече по часовник. „Времето е пари” – казват в Америка. В Африка „времето е наслада”. Колкото повече се наслаждаваш на обикновените неща в живота – толкова по-богат си.

Африканците са добродушни и дружелюбни. Вероятно, защото не бързат да забогатяват. Обичат да пеят и да танцуват. Не са им нужни оглушителни апаратури и специални визуални ефекти, за да изпаднат в транс от музиката. Достатъчен е един барабан и те ще пеят и танцуват по неговия ритъм, докато капнат от умора. Под звуците на този барабан се раждат, живеят и умират, осъзнали, че идват на света голи и си отиват голи от него. Затова се обичат много и имат много деца. Не се срамуват от бедността. За тях тя не е порок, а съдба. Когато си роден под дървото, в бедност – няма какво да загубиш. Ала едва ли има по-изстрадал континент от Африка. Страданието му не идва от вътре. В Африка всичко е хармонично и красиво. Идва от вън – от ламтящите за богатство пришълци. От „приносителите на цивилизацията” – тези, които в не толкова далечното миналото заробиха африканците, оковаха ги с вериги и ги пръснаха по цял свят, за да слугуват. Лишиха ги насилствено от най-съкровеното – свободата в прекрасната им родина. Ако можеше да се съберат ведно сълзите на африканските роби, без съмнение щеше да се образува най-соленият океан на света. Но печалбата от робския труд не стигна на „цивилизованите хора” и те не се поколебаха да колонизират Африка. Колонизираха я, за да смучат и грабят нейните несметни богатства. Дълги години се надпреварваха и воюваха помежду си, кой да заграби по-голямо парче.38-2

Колко са страдали африканците – само те си знаят. За щастие колонизацията на Африка днес е история. И понеже африканците не са злопаметни, те вече са я позабравили, а в някои страни дори са я простили. Когато едва през 1990 година Намибия получи най-сетне своята изстрадана независимост, новите власти оповестиха: „Прощаваме сторените ни злини, защото светло бъдеще се гради с прошка и обич, а не с мъст и омраза”. И наистина. Не събориха нито един паметник, не заграбиха ничия чужда собственост, не уволниха и не осъдиха никой. Напротив – включиха своите бивши колонизатори в политическото управление на страната.

Пословична е добрината на африканците. Простили са всичко, дори и робските сълзи и гледат замечтано в бъдещето. Но след толкова страдания са обикнали свободата и не понасят повече да ги унижават, тъпчат и мачкат. Ето! Днес въстават срещу собствените си потисници. Въстават голи и боси и в крайна сметка ще ги прогонят със своя африкански стоицизъм. Пак ще паднат свидни жертви. Отново ще се пролеят солени сълзи, но свободата ще е все по-осезаема и африканците ще са все по-свободни и все по-щастливи. Нека им е честит денят на Африка