БЪЛГАРИЯ СЕ НУЖДАЕ ОТ СВОЯ ТЕРИТОРИАЛНА АРМИЯ

Въпросната „начална военна подготовка”, която споменаваме следва да прерасне в „свободно избираем предмет” и веднъж седмично учениците да имат такова събиране в клас, а и извън него, като е било в предишните по-далечни обучителни години в тази посока. И така стъпка по стъпка към доброволната наборна военна служба и задължителната такава. До това заключение идва всеки непрофесионалист в тази област, а задължително и всеки военен или граждански експерт, както обичаме напоследък да се изразяваме. И това е на база фактите от проведената подготовка на учениците от средните училища в страната от военнослужещи и цивилни служители на териториалните структури на Централното военно окръжие /ЦВО/, определени със специални и нарочни заповеди на министъра на отбраната и началника на ЦВО през учебната 2013-2014г. Общия брой на обучаващите е бил около 660 военнослужещи и цивилни служители, като същите са били разпределяни и работили по общини и райони в 2 303 паралелки на девети клас и 2 207 паралелки на десети клас, или общо 4 510 паралелки във всички 1 001 средни училища в страната ни. В година на обучението 2013/2014 г. са били проведени занятия с 11 515 ученици от девети клас и 11 035 ученици от десети клас. Закономерно идват и изводите, че въпреки затрудненията с материално-техническата база и осигуряване, фактът че са минимизирани броя на провалените или несъстояли се занятия показва, че интересът от страна на младежите е значителен и прогресивно нарастващ, като над 70 на сто от учащите в края на подготовката изразяват явното си желание за провеждане на практически занятия с необходимо и преценено въоръжение и бойна техника. Това от своя страна изисква бърза реакция и действия от страна на Министерството на отбраната в посока подобряване и усъвършенстване на учебните занятия през настоящата 2014 – 2015 година, изразяваща се като например в:

  • да се огледат отново темите, с които се запознават учениците и да се подобрят, като се преработят самите те и презентациите към тях;
  • да се разработят методически указания за подготовка на ръководителите на занятията;
  • да се проведат методически семинари за обучение и инструктаж на новоназначените лица за водене подготовката на обучението през новата година, както и усъвършенстване на преподавателите от изминалата такава;
  • да се огледат и подобрят учебните пособия в посока военното обучение, да се стиковат и координират взаимодействията между ръководствата на училищата, инспекторатите по образованието и ръководствата на подразделенията на Министерството на обраната, участващи в обучителния процес;
  • да бъде включен Националния военноисторически музей към обучението с изнасяне на преценени тематични беседи и т.н. Тук следва да обърнем огромно внимание на подготовката и стартирането на началната военна подготовка на студентите и как на база горните данни от обучението на учениците и направените изводи в тази посока да бъде проведена тя.

Стъпвайки на направеното като подготовка до момента,а именно: Каталога на курсовете по начална и/или специална военна подготовка /тук ще споменем, че продължителността на курса по начална подготовка е до 90 академични часа годишно, а тези на специалната военна подготовка е не по-малко от 90 часа в зависимост от избраната военна специалност/, като студентите ще придобият знания и практически умения по определено избрана специалност от военната подготовка. На този етап всички учебни заведения са уведомени за тази обучителна възможност, като са показали заинтересованост над 11 учебни заведения с близо 800 кандидати за обучение – перфектна първоначална скорост. Та сега е момента до стартирането на учебната година за студентите да се извършат необходимите административни действия в посока планирането на курсовете, зачисляването на желаещите, тесните контакти между ръководствата на висшите училища, ЦВО и Министерството на обраната и т.н.

За да затворим първоначалните стъпки в посока „начална военна подготовка” или по-точно повсеместна такава, следва да споменем, че е наложително и задължително въвеждането на законови промени за преминаване на всички служители без изключение от държавната администрация през началната военна подготовка, така както това се прилага в по-голямата част от държавите от ЕС и НАТО. /не можеш да си държавен служител ако нямаш такава/. Тези изисквания следва да се въведат чрез Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, Закона за резерва, и разбира се, Закона за държавния служител.

Така ще изградим една добра армия от смесен тип – страж на страната и в помощ на народа, по подобие на германската, която след отмяна на наборната военна служба през 2011,  поддържа Корпус от наборниците-доброволци /а, ние ще работим и за възстановяване на наборната армия/, а те ще преоценят нещата и ще се върнат към предишното наборно структуриране на армията. Така ще се реши недостига и проблема с резерва, който сега с всяка измината година, а по-точно месец се задълбочава и отива към нула хора и нула възможности. Тук ще подсетим, че наборната армия е в постоянно разположение в казармите 24 часа в денонощието и така не само се поддържа по-висока степен на бойната готовност от изцяло професионалната /тази която е на фиксирано работно време от 9 до 17 часа, неможеща да марширува, слабо дисциплинирана, физически нездрава, визуално изпаднала, изглеждаща за жалост трагична и т.н./, а в ситуации като Варна – Аксаково и други на територията на страната  в случай на бедствие: „свири се тревога и до 10-15 минута живата сила и техника е изнесена към бедстващите район”. Към сегашния момент сред страните от Европейския съюз и НАТО, поддържащи задължителна военна служба са: Австрия, Кипър, Дания, Естония, Финландия, Норвегия /да не забравяме, че преди една година там бе въведена задължителна военна служба за дамите, а като добавим и факта, че норвежец ще е новия шеф на НАТО, както да мислим и действаме, нали и и и и/, Швейцария /тук знаем как стоят нещата/, Гърция /тук имаме и системата на откупуване, та от 1000 евро в момента, от една година насам, откупуването е 2 000 евро, така се е практикувало и у нас/ и Турция.

И пак да подчертаем – така стъпка по стъпка към доброволната наборна военна служба и задължителната такава, защото предимствата са очевадни, а и традициите в Българската армия и нейното изграждане са задължителни.

 ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Какво е състоянието на Резерва на БА днес? Според статистиката, всяка година по естествен път не по-малко от 7000 подготвени резервисти преминават пределната възраст за служба в запаса. Голяма част от внушителната на пръв поглед численост на подготвените резервисти (според някои експерти през 2011 г. такива са 1,7 млн. граждани, а според други – много повече) със сигурност ще се окаже нереална, куха цифра. Резервистите ще стават все по-малко, все по-търсени и все по-ценни за държавата. Никой не може и да предполага колко от тях и от колко време са емигранти в чужбина или хора с влошено здравословно състояние, правещи ги негодни за военна служба. Точните цифри не могат да се очертаят при извикване за справка, а само при провеждане на реални мобилизационни сборове. При това положение будят недоумение изявленията на високопоставени фактори преди две-три години, че военноотчетните лица ще бъдат сведени до 50-60 хиляди души. Наскоро научих, че запасните с мобилизационни назначения ще бъдат сведени до 30 хиляди души. В тази връзка, ние от СВИВП питаме: С каква цел се извършва това ненужно лимитиране на военнозадължените лица? При това положение, вероятно при широкомащабна криза или състояние на война, стотици хиляди запасни чинове с различна степен на военна подготовка и квалификация, ще се осведомяват за хода на бойните действия от домашните си радиоапарати и телевизори.

Според сега действащото законодателство, регламентирано в чл.59 от Закона за резерва на ВС на РБ и чл.44 – 50 от Правилника за приложението му, всички български граждани, които отговарят на определени условия, могат чрез ЦВО и регионалните му структури, да кандидатстват и се запишат в „курсове за начална военна подготовка”. След успешно завършване на курса, в обем от 90 учебни часа, полагат военна клетва и им се присвоява военно звание от резерва. Личното ми мнение е, че минималната подготовка на новобранците следва да е не по-малко от 90 дни, прекарани в казармени и полеви условия. В противен случай ще разчитаме на резерв с ниска степен на подготовка и боеспособност. И тук не бива да изпадаме в голям ентусиазъм, тъй като числеността на доброволния резерв, според „Бялата книга” и „План 2014”, е сведена до 3 150 – 3 400 души. За съжаление тези цифри предизикват смесени чувства между тревогата, смеха и тъгата.

Какво е състоянието на действащата армия? В общата численост на мирновременната армия при двата документа („Бяла книга” и „План 2014”) също се явяват разлики. В първия БА е с численост 26 000 души, а във вторият – 26 100. Не става ясно бройката на резервистите къде е заложена – в тази численост или извън нея. Защото ако от целия бъдещ състав на БА извадим 2 380 цивилни служители и примерно 3 150 резервисти, ще получим 20 570 кадрови военнослужещи. Т.е. получава се почти същата цифра като след Ньойския диктат. Но ако тези резервисти ги прибавим към мирновременния състав, ще получим 29 250 души. Пак нещо не се връзват цифрите. Поради това експертите започват да се питат – това сериозни документи ли са или някакви халваджийски тефтери. А може би това е целта на занятието – манипулативната игра с цифри да предизвика пълно объркване както между тези, които сега служат в БА, така и в обществото като цяло. И така до края на 2014 г., когато сухопътните войски, най-многобройните в БА, трябва да замръзнат на 14 000 души. Така е записано в т.нар. “Бяла книга”.

В тази връзка е необходимо много прецизно да се обсъди въпросът дали  въвеждането на Териториален резерв или Национална гвардия да не се извърши с отделен закон, а наличието и основните му функции да се разпишат най-общо в Закона за резерва. Такова „разделение на труда” ще структурира по-прецизно системата за национална сигурност и отбрана и ще възпрепятства евентуални нови опити за последващи съкращения в кадровата армия. Освен това, добре известно е, че формированията тип Национална гвардия се възприемат като войски за териториална отбрана, а не като настъпателни групировки.

Отдавна наши военни специалисти твърдят, че териториалната разпръснатост на по-малките населени места (селца, махали и колиби) сериозно ще възпрепятства воденето на военния отчет и мобилизацията. А този проблем тепърва ще възпрепятства кадровото обезпечаване в мирно и военно време на съвременната БА. Тенденцията към прекомерно свиване на личния състав на военните окръжия и отслабване на капацитета на военните сектори, допълнително ще усложняват обстановката по воденето на отчет и бързата мобилизация на резервистите. Тепърва ще трябва да се разработят и задачите, свързани с принципа на самостоятелността, т.е. със способността на частите и подразделенията да изпълняват възлаганите им задачи по териториалната отбрана със собствени сили и средства. В този смисъл добре е да вникнем в казаното от американския генерал Дуайт Айзенхауер: „Плановете са нищо – планирането е всичко!”.

Като имаме предвид и това, което чертае или по точно нахвърля  визия – 2035 за Въоръжените ни сили –  „След 20 години България ще разполага с 680 хиляди души от 18 до 32 години за набиране на контингент за въоръжените сили”/ и КВО от ТУЙ, А …./ становищата от конференция по научно-приложния проект „Визия за развитие на въоръжените сили на Република България до 2030 г.” –форум проведен във Военна академия „Г. С. Раковски”, както и други подобни изключителни научни изследвания и изказвания, събрани /към момента/ в около 900 страници и в очаквано на резюме от 80-100 страници, което като начало на процеса за визията на отбраната и въоръжените ни сили за дългосрочен период е добре за мисъл и изграждане на една по-мащабна визия, но не само на и от определен „елит”, а на и от всички български воини, милеещи и работещи  „На Ползу Роду и Отечество Наше” .  И е хубаво думите: „Съжалявам за това, че може би не намерихме най-широкия форум, на който можеха да бъдат предоставени тези разработки” отекнат в ушите и главите на експертната общност и същата да се събере и направи необходимото за Родината си иначе ще си останем с „А дано, а ма на дали”.

С поздрав от 100 годишния девиз на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите „ВСИЧКО ЗА БЪЛГАРИЯ”.

Р.S.1  Имайки предвид сакралната дата, на която се провежда заседание № 11 – 4 юли се надяваме да ни позволят да възстановим армията си, честа и достойнството на българския войник или по точно новото ръководство на армията ни, което встъпи преди няколко дни да са живи и здрави и да знаят, че ще бъдат подкрепени от нас във всяко разумно възстановяване, да докажат и с доблест и с мъжество  да отвоюват необходимото за държавата ни, за да ни има.

Р.S.2 На база получените в последния момент/няма лошо/ информация по Справка за провеждането на Прегледа на структурата на въоръжените сили и Научно приложен проект „Визия за развитие на въоръжените сили на република България до 2035 година” добавяме на първо време изхождайки от „Ефективното развитие и успешно функциониране на въоръжените сили е основано на приемлив баланс между: от една страна необходимия отбранителен потенциал и ресурсите за неговото достигане; и от друга, реалните възможности на държавата за постигане на ресурсна осигуреност на отбраната и сигурността” Обществения съвет на заседанието си да вземе решение и да го предостави на държавните институции и следващото Народно събрание, че настояваме и изискваме увеличение на бюджета за отбрана и той от сега мижавите 1,2-3 да стане за 2015 година 1,8-9, като в следващите години достигнем 2,6 параметърът, при който бе записано и влизането ни в НАТО.

Р.S.3 Имайки предвид политическата ситуация в страната и предизборната ситуация, решение на съвета може и да бъде обръщение до народното събрание и парламентарните групи в него да приемане на Законопроекта за изменение и допълнение на закона за отбраната и въоръжените сили на Република България в рамките на това събрание.

Информационни източници:

  1. Бяла книга за отбраната и Въоръжените сили на Република България, приета от 41-то Народно събрание, декември 2010 г.;
  2. Закон за резерва на ВС на РБ, обн. ДВ бр. 20, 9 март 2012 г., в сила от 10,06.2012 г.;
  3. ПМС № 333 от 29 дек. 2010 г. за приемане на План за развитие на ВС на РБ до 2014 г., в сила от 07.01.2011 г.;
  4. Манол Тенчев, Българската национална гвардия – поглед към бъдещето, Военно издателство, София, 2005 г.;
  5. Материали от двудневен семинар на Централното военно окръжие във ВА „Г. С. Раковски” на тема: „Предизвикателства при комплектуването на Въоръжените сили на Република България с личен състав и техника за мирно и военно време”, м. май 2014 г.
  6. Материали от сайтовете: отбрана.ком,; пан.бг,; Министерството на отбраната и други.