България се нуждае от своя териториална армия

Петър ВелчевСега, феноменът „национална гвардия” се налага дори в част от постсъветското пространство. С национална гвардия днес разполага Литва, а съвсем наскоро радикалните елементи, които завзеха властта в Киев, започнаха да наричат себе си „национални гвардейци”. Доброволците от войските на т.нар. Донецка република, днес воюват с украинската армия като Народно опълчение.В този смисъл, приветствам ръководството на Министерството на отбраната, за решението му на настоящото Единадесето заседание на Обществения съвет по отбранителна политика, да дискутираме по темата „Изграждане на ефективен резерв на българските въоръжени сили. За актуалността на темата свидетелства и проведения през месец май т.г. по инициатива на Централното военно окръжие (ЦВО) двудневен семинар по въпросите на комплектуването на Българската армия с личен състав и техника за мирно и военно време. Не случайно тогава пред присъстващите експерти от Министерствата на отбраната и вътрешните работи, ВА „Г.С. Раковски” и видовете въоръжени сили, заместник-министърът на отбраната Иван Иванов заяви, че съществува необходимост от нов закон за резерва. „Изграждането на Териториален резерв е тема, която трябва да бъде обсъдена на всички нива и трябва да създадем наш български модел. България има нужда от такава структура и ЦВО трябва да съсредоточи усилията си за решаването на този проблем заедно с всички държавни институции”, заяви заместник-министър Иванов. След цяла поредица аргументирани експертни публикации от 1993 г. до сега и специално посветена на тази тема книга, издадена през 2005 година, стратегическото ръководство на държавата и нацията все още не е предприело конкретни практически стъпки за осъществяване на идеята за изграждане на Българска национална гвардия. Първото раздвижване на военната ни експертиза настъпи едва през 2002 г., когато политик от тогавашното управляващо мнозинство, в контекста на предстоящите масирани съкращения в БА по изпълнението на „План 2004” и в съвсем популистки план заяви, че е налице готовност за предприемане на стъпки по посока на едно бъдещо изграждане на Българска национална гвардия. Военните се хванаха за това изказване като за спасителна сламка и предприеха бързи и конкретни стъпки по въвеждането на този нов за нас вид армейски мултифункционален териториален резерв. Със заповед на генерал Никола Колев бе сформирана работна група в ГЩ на БА, която разработи Концепция за въвеждането на Национална гвардия (НГ) до 2010 г., т.е. до планираното тогава отпадане на наборната военна служба.

Тогава Съюзът на военноинвалидите и военнопострадалите (СВИВП) реагира почти светкавично. Още през лятото на 2002 г. подкрепихме идеята и предприетите практически стъпки на ГЩ за изграждане на Българска национална гвардия, чрез специално писмо до началника на ГЩ на БА генерал Никола Колев. И до сега стоим твърдо върху тогавашния ни анализ и изводи, а позицията ни от 2002 година остава непроменена и едва ли някога ще се промени. За съжаление след „смяната на караула” в ГЩ през 2006 г. концепцията за НГ потъна в нечии каси или чекмеджета и остана там „замразена”, вероятно за да чака по-добри дни. Това показва липсата на каквато и да било приемственост не само при цивилната, но и при военната експертиза на МО и БА и е свидетелство за непрекъснати и политически аргументирани обрати в плановете за изграждане на БА при всяко ново правителство. Още в първото си ТВ интервю на 27 януари 2010 г. министърът на отбраната в правителството на ПП ГЕРБ Аню Ангелов определи идеята за НГ като (цитирам) „стара и помпозна”. Вместо това, Ангелов обеща на народните представители и на широката общественост изграждане на „Териториален резерв”, който следваше да се въведе чрез шумно рекламирания Закон за резерва.Приетият през м. март и влезнал в сила през м. юни 2012 г. Закон за резерва бе посрещнат с неописуем медиен ентусиазъм, неоправдан оптимизъм и незаслужени хвалебствия. Необяснимо, защото в него не e налице необходимата конкретика, забелязват се сериозни празноти, свързани с многостепенното структуриране, изграждане, подготовка и използване на резерва на Българската армия (БА). Въпрос, отдавна решен в натовските армии. В стари и утвърдени понятия като „резерв” и „запас” се влага ново, различно и объркващо експертите и гражданите съдържание. Налице е необяснимо отстъпление от постановки, заложени в Бялата книга за отбраната, приета от 41-то НС на 28.10.2010 г. Вярно е, че смехотворните текстове за т.нар. „териториален резерв”, натоварен изцяло с функции на МВР и създаващ предпоставки за изграждане на „частни армии” на областните управители и кметовете, бяха изтеглени от вносителя. Но така бе нарушено предишно решение на законодателя – нещо недопустимо за парламентарна държава, каквато е нашата. Впрочем, целта бе да се неглижира и игнорира експертната идея за изграждане на Национална гвардия.Законът, по същество, въвежда две категории военна отчетност и задължения – „доброволен резерв” и „задължителен запас” и би следвало да се нарече „Закон за резерва и запаса”. Пределната възраст за служба в резерва за офицери е 60 години, а за запаса е 63 години. По този нелогичен начин мотивираните доброволци резервисти ще служат по-малко от задължените запасни. Не се дава възможност на младежите да изпълняват доброволно наборна военна служба с последващи задължения за служба в резерва. Не се предвижда възстановяване на Школите за запасни офицери за младежите с висше образование, което ще затрудни окомплектоването с младши офицери на военновременните части и подразделения. Бившите кадрови и наборни военнослужещи не се разграничават като различни категории запасни чинове и задълженията им като военноотчетни лица се приравняват. Това е сериозен законодателен пропуск в условията на отменената още през 2007 г. задължителна наборна военна служба. Създава се правно несъответствие и очевидна неравнопоставеност между българските граждани. В този смисъл службата в запаса на бившите наборни военнослужещи следва да се разглежда като правна възможност, а не като задължение.Част от текстовете (чл. 56 и чл. 57, в раздел VІ „Подготовка на резервистите”), касаят дейността на Министерството на образованието, младежта и науката, поради което следва да се извадят от Закона за резерва и да се вкарат в законите за средното и висшето образование. Заложените в закона по пет часа „знания за защита на Отечеството” в часовете на класа за девети и десети клас представляват формален, повърхностен и неефективен подход за усвояване на знания, умения и навици, свързани с отбраната на страната. Такова обучение можем да наречем „Въведение в отбраната”, но не и военно обучение. До 1990 г. в средните училища в девети и десети клас, в рамките на 108 учебни часа се преподаваше предмета Начално военно обучение, включващо в себе си осем военни дисциплини. Обучението завършваше с двуседмичен военнополеви лагер и бойни стрелби с АК-47. Ето това можем спокойно да наречем „начална военна подготовка”. Всичко което наблюдаваме днес оставя усещането за надделяване на политическия популизъм и липса на достатъчен експертен капацитет на една авторитетна институция, каквато е Министерството на отбраната.

77777777777777

                                                                                                                                                                                                  Продължава в 10 брой