ЧЛЕНСТВОТО НА БЪЛГАРИЯ В НАТО – ДЕСЕТГОДИШЕН ДИСБАЛАНС МЕЖДУ ВОЕННИТЕ ПОТЕНЦИАЛИ НА СЪЮЗНИЦИТЕ ОТ БАЛКАНИТЕ

сввп

Добре известно е, че наличието на висока степен на военна сигурност в една или няколко национални държави и недостигът в достатъчна степен на такава в съседна или съседни държави, не способства за създаване на равностойни отношения между тях. В особена степен това важи за Балканите, където етнокултурните, религиозните и истрическите наслоения и предубеждения продължават да влияят на подсъзнателно ниво при значителна част от населението. За съжаление, през последните повече от две десетилетия, България се превърна в слабото ядро на силната балканска периферия.

Реформите в Министерството на отбраната (МО) и Българската армия (БА), непосредствено преди приемането ни в Алианса и по време на десетгодишното ни членство в него, доведоха до отказ от поддържането на тежка военна техника, тактическо и оперативно-тактическо оръжие. България сама се лиши от способностите си да осъществява стратегическо възпиране срещу агресивно поведение и намерения. С този състав, численост, въоръжение и дислокация БА едва ли вече е в състояние сама да гарантира териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Република България. Неслучайно, дори в националните отбранителни документи се посочва, че България ще осъществява отбраната на националната си територия при активиран член 5 от Вашингтонския договор. Нямам информация някоя друга наша съюзническа държава да е записала подобни текстове в отбранителните си доктрини. Всеки разчита на собствения си военен потенциал, който развива в съответсвие с член 3 от същия този Вашингтонски договор. А и кипърските събития, при които помежду си воюваха две съюзнически натовски армии, едва ли скоро ще бъдат забравени. В този смисъл, дано никога не ни се налага да търсим между съюзниците ни възможности за сформиране на „Коалиция от желаещи”, които да защитават българското население и територия.