Език, религия и националната сигурноста

СачевДревния български език-  Най- ранния език, на който са написани богослужебните християнски книги

Нашите предци най-ранно от всички европейски народи са възприели християнството като равнопоставена религия с всички останали практикувани тогава вероизповедания. И това е станало още в средата на I век сл. Хр.

Библия Бесика (на латински език: Biblia Bessica) е предполагаемият превод на Библията на езика на древнобългарското племе „беси”, съществуването на което е упоменато от античните автори. Сто години преди Паисиевата история (1762 г.) е написана история на българския народ и държава от един католически свещеник, чийто произход е български. Като малко момче той бил харесан от папски пратеници, които търсели сведения за тази библия в района на Родопите, където са били бесите. Сега този манускрипт се съхранява в тайния архив на Ватикана. В науката преобладава мнението, че подобен превод на Библията наистина е съществувал, и че под бески език, трябва са се разбира изобщо езикът на древните българи, които са имали писменост преди всички европейски народи. Не случайно опитите от страна на държави, претендиращи да са центрове на католическата, православната и ислямската религии да обезбългарят Родопите не спират и сега. Не случайно именно в районите, където са били най-силни ранните християнски традиции на древните българи като Родопите и Североизточна България са били подложени не един път на насилствена ислямизация. Резултат от тази векове провеждана експанзия срещу националната сигурност на Република България е опитът да се създаде ислямски анклав в Родопите по подобие на Косово.

Сведенията за съществуването на превод на Библията на езика на бесите са от IV – V век. В 394 год. Свети Григорий

Нисийски пише:

„Ήμείς ουρανόν τοΰτο λέγομεν Σαμαίμ ό Εβραίος ό Ρωαίος κέλοΰμ , καί άλλως ό Σύρος , ό Μήδος , ό Καπαδοκης , ό Мαυρούσιος , ό Σκύθης , ό Ξράξ , ό Αγύπτιος.“

В част от поема, писана от Свети Павлин Нолански около 400-ната година и посветена на епископа на Ремисиана (античен град между Пирот и Ниш близо до днешния град Бела паланка, в римската провинция Вътрешна Дакия) Никита Ремисиански (произлиза от древнобългарското племе „дардани”) пише:

„nam simul terris animisque duri et sua Bessi nive duriores nunc oves facti duce te gregantur pacis in aulam .Quosque cervices dare servituti ,semper a bello indomiti negarunt , nunc jugo veri domini sub actas sternere gaudent.“

222222222

 Свети Никита Ремесиански (Nicetius, també Nicaeas, Niceas, Nicetus o Nicetas, Νικήτίος, ок. 335–414) е римски църковен деец, живял през 4-5 век сл.Хр. (336-414г.). Известен е с това, че превежда Библията на древнобългарския език и писменост. Счита се, че „Библия бесика” е написана за покръстването на древнобългарското племе беси или в Ремесияна или в „планински манастир в земята на бесите”. За разлика от Библията на Вулфила с т.н. „готска” азбука (вариант на древнобългарската писменост) и Ватиканският пергамент1- най-ранния кирилски ръкопис, засега няма открити оцелели образци от азбуката и библията на траките.

Предполага се, че показаното на Св. Константин-Кирил Философ и на Св. Методий в Херсонес по време на хазарската им мисия, преведено на нов език свето писание, написано с както са наречени в изворите „рожки“ букви е именно един тъкъв екземпляр или пък екземпляр от труда на епископ Вулфила, извършен за готите, чиито произход идва от гетите, които пък стоят в основата на древнобългарската народност и нация.

Ремесиански започва да провежда активната си мисионерска дейност в Родопите от 409 г., където проповядва и покръства мнозина древни българи от племето беси. Този процес продължава през целия V в. Канониците християнски богослужители по-късно считат, че това било формално. Бесите приемат християнството, но повечето на практика си останали езичници, а дори и малкото, които възприемат християнството от проповедите, то това християнство било изопачено при тях и дори извратено до такава степен. Всички те вкупом, които се обявили много по-късно за католици и източно православни, заклеймили това ранно християнство. Така още по-късно при цар Борис I се наложили и принудили всички българи-християни да бъдат покръстени отново. Въпреки, че ние, българите, първи от всички народи сме възприели християнството като институционализирана религия! Въпреки, че първата епископска църква на Св. Апостол Андрей Първозвани – първият след Иисус Христос, е създадена в България – в град Варна още през I в.! Въпреки, че първият християнски манастир също е сътворен в България (344г). Това е манастирът „Св. Атанасий Велики”, изграден край с. Златна ливада, Чирпанско!

В 396 год. Свети Йероним Блажени пише:

„Bessorum feritas et pellitorum turba populirum qui mortuorum inferiis homines immolabant , stridorem suum in dulce (s) crucis fregerunt melos et totius mundi una vox Christus est.“

Свети Йероним Блажени е Евсевий Йероним Софроний (на латински: Sophronius Eusebius Hieronymus; (347 г. в Стридон, Далмация – †30 септември 420 г.). Той е превел Библията от гръцки и еврейски на латински език между 383 г. и 406 г. , известна под името Vulgata. Неговият превод е направен по поръка на папа Дамас I и ревизира стария латински превод на Библията, наречен Vetus Latina. Свети Йероним (на латински Hieronymus) е един от отците на църквата и доктор на католическата църква.

Около 399 год. Йоан Златоуст пише:

„… скитите, траките, савроматите, маврите, индийците, даже жителите на крайните предели на вселената, всички любомъдърстват превели на собствения си език тези изречения [Евангелията]“

Йоан Златоуст (349 – 407г., на гръцки: Ιωάννης ο Χρυσόστομος, на латински: Ioannes Chrysostomos) е една от най-значимите личности в историята на Православната църква, един от тримата „светители” – „вселенски учители”, наравно с Василий Велики Кесарийски и Григорий богослов. Забележителен проповедник и богослов, той е оставил най-голямото по обем богословско творчество в Източната църква. Древният български език е първият в Европа общностен език. За това свидетелстват не само най-ранните в света археологични находки, открити близо до гр. Варна и до с. Дуранкулак, област Добрич. Съществуването на такива достижения на креативния човешки труд показва, че те не може да съществуват без наличието на общностно управление и без използването на езикова комуникация. Ето защо не е изненада, че и най-древните в света, свързани в текст писмени знаци, също са намерени в българските земи. Безспорно доказателство в това отношение е откритата през 1969 г. в с. Градешница, община Криводол, област Враца керамична плочка с врязани в нея знаци. Тя е важен източник за историята на Европа вкрая на неолитната епоха. Тази протописменост е датирана около 6-то хилядолетие пр. Хр.

(брой3)