ГМО Храната като оръжие

GMO-FINОсемдесетте години на миналия век поставиха началото на засиленото участие на транснационалните компании (ТНК) в международните политически отношения. В световен план кор- поративната икономическа власт започна да нараства прогре­сивно в края на миналия и началото на новия век. Този процес се подпомага от глобални политико-икономически фактори каквито са Европейския съюз, Северноамериканското споразумение за свободна търговия (НАФТА)1 и Уругвайския кръг на Об­щото споразумение за тарифите и търговията – ГАТТ (сега Световна търговска организация – СТО). Последните изисква­ния на СТО дават на корпорациите много добра възможност да приватизират селскостопанското производство, патентовайки различни отрасли на животновъдството и зеленчуковото произ­водство. Работейки със Световната банка (СБ) и другите светов­ни финансови институции, СТО винаги защитава интересите на ТНК за сметка на средните и дребните производители.2

За ТНК пропагандираните условия за свободен пазар озна­чават премахване на правителствените ограничения за тяхното движение и възможност за максимална печалба. Дерегулацията на пазара има за цел да размие националните граници и по този начин да намали възможностите на държавата да защитава на- ционалното производство.

Пример за непрекъснато засилващата се политическа мощ на ТНК и възможностите в глобален план на корпоративното лоби е възможността им да влияят върху политиката на ООН и другите международни асоциации. Благодарение на натиска от тяхна страна, в основните заключителни документи на Конфе­ренцията на ООН по околната среда и развитието през 1992 г. в Рио де Жанейро не бяха отразени предложенията за регулиране на действията на транснационалните корпорации.

Традиционните държавни функции в областта на икономи­ката, науката и техниката днес все по-осезателно се преразпре­делят между правителството и бизнеса. Процесът следва да се възприема като обективен и закономерен. Той е най-ярко изразен в англосаксонския регион и най-вече в САЩ. Водещите позиции в света на американските корпорации и глобалният характер на националните интереси на САЩ са сериозен стимул за непрекъ­снато засилващо се взаимодействие на частния сектор с прави­телството. В осигуряването на икономическото си превъзходство Щатите все повече разчитат на големите промишлени корпора­ции, финансовите групировки, частните инвестиционни фондове и спецслужбите. Всички те са тясно свързани с правителството, което прави неактуална темата за свободна и честна корпорации.3

Ролята на големите транснационални корпорации (ТНК) в съвременната политика на най-развитите държави се обяс­нява с относително новия модел на държавно управление, из­вестен като корпоратокрация. Терминът идва от английското (corporatocracy- власт на корпорациите) и е въведен в края на миналия век от Световното движение за справедливост (Global Justice Movement- GJM).

Основните постановки на корпоратокрацията идват от раз­биранията на либералните фундаменталисти и в проповядваната от тях монетаристична идеология. Нейн автор е носителят на Нобелова награда по икономика през 1976 г. Мшггън Фридман. Понастоящем корпоратокрацията се възприема като форма на държавно управление или политическа система, при която властта се осъществява посредством мощни корпорации и бо­гати банки на основата на връзки между бизнеса и държавата.

Корпоратократическата държава сваля от себе си отговор­ността за социалното обезпечение на нацията, за нейното съхра­нение и възпроизводство. При корпоратокрацията държавата третира гражданите и националните интереси единствено като човешки или национален ресурс, който трябва да се използва за увеличаване приходите на големите частни компании. По този начин корпоратокрацията като форма на управление се свързва с дейността на международния частен капитал.

Корпоратократичното управление на държавата може да се осъществява директно от корпорациите или индиректно (за­воалирано) с помощта на личности, назначени (или действащи) от името на корпорациите и в техен интерес. И в двата слу­чая висшата власт принадлежи на корпоративния елит, който управлява държавата посредством система на взаимноизгодни отношения между големите търговски компании и правител­ствените структури.

Държавните чиновници от висшия управленски ранг пред­почитат да запазят своите връзки с бизнеса, понеже срокът за тяхното оставане във властта е ограничен. Заемайки ви­сок държавен пост, те започват да се ръководят не толкова от държавните интереси, колкото от интересите на компаниите с които са свързани и които са ги изпратили във властта. По този начин икономическата догма на корпоратократическата държава постепенно унищожава държавния суверенитет, като го замества с властта на олигарсите, т.е. с контрола на корпорациите. Освен върху структурите на държавната власт (посредством подкупи на политиците и финансиране на техните кампании) ТПК установя­ват пълен контрол също върху медиите посредством частично или пълно притежание.

Политолозите посочват следните основни моменти, в които проличават особеностите на корпоратократическия процес на държавно управление:

  1. Характерни признаци за появата на корпоратокрация са намалените държавни бюджети, кредитите с големи лихви и свободно променящите се от страна на банките условия по тях, занижените или напълно премахнати митнически бариери, уеднаквеният режим за чужди и местни инвести­тори и постепенно прогресиращото отдръпване на държа­вата от националната икономика.
  2. При корпоратокрацията централната държавна банка ста­ва независима от правителството и започва да действа като акционерно дружество, а банкирането и печатането на парите постепенно попада изцяло в частни ръце. По този начин централната банка започва да разполага с по- голяма власт от тази на президентската, правителстве­ната, парламентарната и съдебната институция. Всичко това размива устоите на парламентарната демокрация
  3. Корпоратокрацията защитава постановката за създава­не на абсолютно неограничен пазар, без каквато и да е държавна намеса в него. Фундаменталните неолиберали желаят приватизация на всичко – пощи, енергетика, ко­муникации, транспорт, здравеопазване, образование, пенсионна система. Постепенно функциите на държавата намаляват и тя абдикира от ръководството на всички ин­ституции, които я крепят. Управлението на държавата за­почва да се подчинява на интересите на ТНК, а тези инте­реси се свеждат единствено до извличане на максимална печалба независимо от въздействието върху здравето на хората и последиците за природното равновесие.
  4. Друга важна особеност на корпоратокрацията е стре­межът режимите да се запазват, развиват и укрепват. Жи­вотът на тези, които управляват света, се представя на обикновения човек като образец за подражание и насо­чване към постоянно потребление. Системата на корпо­ратокрацията пропагандира абсолютното потребителство както на лично и битово ниво, така също на равнището на богатства. Тази политика се обяснява с по­вишаване благосъстоянието на хората. Резултатите от по- добна политика проличават в модела, по който се разви­ват икономиките на държавите от Африка, Близкия изток и в новите демокрации от Югоизточна Европа.

АБОНИРАЙ СЕ