ГНЯВ

Съгласно устава на ООН, като национална сигурност се разбира „динамично състояние, при което за държавата и обществото не съществува пряка опасност от въоръжено нападение, политически натиск или икономическа принуда, така че те свободно да осъществяват своето развитие и прогрес”.

Лазар Мурджев„Активната социална роля на човека се свежда до приспособяването към действителността…”

От гнева можем да се отървем само като го изразяваме…

Психолозите ни препоръчват „катарзис”, т.е. излизане, пречистване от гнева и други негативни емоции… Нещо като да изпуснем парата…, каквото и да означава това.?!

Какво означава това ?!

Какво означава това за нас – така наречените Българи след поредното затъване в поредните демократични избори, не зная вече кои по ред в безвремието на двадесет и петгодишния ни преход.

„Преход”, който ако не успя всички да ни „прогони”от България,

  • ни научи на омраза,
  • обезчести суверенитета ни,
  • ликвидира националните ни достойнства,
  • лиши държавността от всички лостове за оцеляване – икономически, социални, военни, културни,
  • натрапи пазарен политически модел – „политически бизнес”, който се самовъзпроизвежда в пряка зависимост от партньорски служби и национални мафиотски групировки на възможно най-ниско ниво.
  • Бедността и духовната нищета заливат медийно и улично трудно оцеляващия масов българин. В битката за спасение от битовите престъпления и борбата за предизборните кебапчета в сос от чалга и риалити шоу/reality show/ нашего брата се е циганизирал до неузнаваемост. 

Ако целта на Прехода не се наричаше „Евроатлантически ценности на демокрацията”, а „Демографска катастрофа” – той щеше да е най-успешният проект в света. Разделението на обществото ни е в непознати измерения. Приемствеността между поколенията вече е невъзможен и невъзвратим  процес.

Живеем в друга реалност – непонятна, но сътворена съвкупно от всички нас – съдействие или бездействие във времето на „прехода”, натрапено безвремие с разрушителни последици. В тежък социален конфликт с мултиетнически небезобидни окраски Обществото ни се гърчи в психопатен етап – съчетание от народопсихология в безпътица и липса на държава… Трудно е не само да припознаеш „своята партия” като носител на ценности и съзидателна, национално-отговорна платформа… трудно е да се примириш с дузина практики, от които нито леви, нито десни, нито либерали, нито консерватори или патриоти се срамуват… А ние…, дами и господа-другари, братя българи, виждаме че целево опростачваното и неграмотно българско население се превръща в основен предпочитан фактор за производство на избори. Изборният ден е пълен с репортажи на цигански изяви и лица на партийни водачи… Май останалите хора отдавна не гласуват. Колко добре е това за всички тях – „любимците на народа”, които благодарение на ниския вот управляват Родината с 12 % от националното доверие.

…Гневът ни кара да се чувстваме груби и примитивни. Не разсъждаваме, не сме на себе си. Състоянието се характеризира като форма на временна лудост… Изживеният гняв създава мъдрост. От позицията на хора, преживели целия Преход, май следва единствено че н есме мъдри, защото от гнева можем да се отървем само като го изразяваме, т.е. катарзис може да има само… „ако изпуснем парата”… Иначе следва взрив…

След взрива няма мъдри…

cropped-BODE_GLAVA_BLOG1