ИЗ АРХИВИТЕ НА БНА

Vasil MilevПромените, настъпили в България след 1989г. станаха основна причине да се „забрави” много от нашата история – и хубавото и лошото. Това касае в частност и БНА. Нещо повече – не само  историята на армията не се помни, но и самата тя вече не е онази армия, към която се отнасяха с уважение и приятели и противници. Днес тя е драстично намалена, обезоръжена и превърната в поделение за участие в задгранични мисии.

Стигнахме до там, други да ни пазят небето, да изпълняваме външни указания и наредби и да слушаме западни „приятели”.

А до 1989 г БНА бе съвсем друга. Имахме боеспособна, добре въоръжена и добре окомплектована с подготвени кадри армия. Друг бе и статуса на българския офицер и сержант, ползващи се с авторитет сред обществото. Основа за това бе политиката на държавата, насочена към съвременно обучение, квалификация и кариерно развитие на кадрите. Съществуващата тогава система за подготовка, развитие, оценка, стимулиране и социална защита на офицерските кадри на действителна военна  служба и от запаса даваше основание професията на офицера да бъде достатъчно престижна и да се ползва с авторитет в обществото, което днес е само спомен, днес е безвъзвратно загубено.

В предишни броеве на списанието се спряхме на някои аспекти от дейността с кадрите в БНА. Днес ще очертаем само друга страна от тази дейност – плановото начало и прогнозите в развитието на кадрите.

Основа на тази работа бяха годишните  и петгодишните планове, които преследваха целта – достигане и поддържане на оптимално окомплектоване на армията с офицерски състав на действителна военна  служба и от запаса с необходимата подготовка и качество.

Данните сочат, че плановете успешно се изпълняваха и като пример можем да посочим, че за периода  1945г – 1974г. с висше образование /академия и висше военно училище/ бяха 4 638 офицера , което към 1.1.1975г представляваше повече от 52% от целия наличен офицерски състав. Ежегодно от тогава до 1989 г.този процент растеше с по 1.5% до 1.9% годишно за да стигне към  01.01.1990 г 93.4%.

Сериозна грижа за ръководството на МНО бе и попълването на военновременните нужди на армията с офицерски състав. В това отношение беха постигнати сериозни резултати.Само НШЗО „Хр.Ботев” за периода 1957 -1970 е подготвила повече от 23 500 запасни офицера за нуждите на Сухопътните войски.

Плановете за подготовката на кадрите се основаваше на точен анализ, информация и отчетност за действителното състояние на офицерския състав. Важна роля в това отношение изигра създадената в края на седемдесетте години система за отчета на офицерския състав – „Витоша”, благодарение на която ръководството на МНО имаше точна представа за окомплектоването на БНА с кадри и тяхната качествена характеристика.

Благодарение на тази система УК – МНО знаеше попълнението на родовете войски, с кадри,  по Военноотчетни специалности /ВОС/, образователния ценз, семейното положение, възрастовата структура, партийната принадлежност и пр.в различни разрези в т.ч. по длъжности, по стаж на заеманата длъжности т.н. Тази информация стоеше в основата на изготвяните планове за подготовка и развитие на кадрите, на годишните разстановки и освобождаването на офицери от действителна военна  служба.

Като пример можем да посочим следния факт – към 01.01.1986г. само в Сухопътни войски в звеното „командири на взвод и приравнени” имаше 1743 вакантни длъжности като през годината звеното напуснаха 490-500 офицера /преназначени в ротното, батарейното звено, щатно нарастване и за други нужди/. Въпреки получените 520 млади лейтенанти, некомплекта се увеличи с около 130 бр. Това наложи корекция в плановете за подготовка на кадри за този вид въоръжена сила и още през същата година бяха заложени за обучение количество курсанти, които отнесени към щата на съответния род войска бе както следва:

– мотострелкови  4%

– разузнавачи       4.8%

– танкисти /строеви и технически/  6%

– земна артилерия     4.5%

– свързочни          4-3%

– ракетни войски  4.2%

– ПВО/в/    3%  и т. н.

За 1980, 1981 и 1982 г. във военните училища на БНАзавършиха повече от 3400 курсанта или по около 1100 на година. При това, стремежът бе да се спазва заповядания некомплект в звеното ”ком.на взвод” който за някои родове войски бе около 55%-60% с което се преследваше двуяка цел – осигуряване растеж на младите офицери  и стажировка за бъдещите запасни офицери /ст.школници/

Да припомним на читателя, че във висшите военни училища на БНА се готвеха кадри и за други ведомства и стопански обединения, невлизащи в състава на Въоръжените сили. Само през 1989/1990 учебна година, кадри са обучавани както следва:

-За Министертство на транспорта във ВНВМУ 102 курсанта и във ВНВВУ-39 курсаната

-За ДСО „Корабостроене” във ВНВМУ -20 курсанта

– За ДСО „Електрон” във ВНВАУ 10 курсанти

 -За ДСО „Рибно стопанство” във ВНВМУ 30 курсанти

 -За ДСО „Инертни материали” във ВНВМУ 4 курсанта

– За Министерство на културата, науката и просветата  във ВИФ 60 курсанта

Всичките след завършване на обучението получиха звания мл.лейтенант от запаса

Плановете за развите на армията предполагаха и съответни разчети за преназначаване и освобождаване на офицерски състав. Архивите говорят , че. за 1988г са преназначени 6 генерала и 5990 офицера, а са уволнени 16 генерала и 812 офицера. През следващата година са преназначени 4 генерала и 6180 офицера и са уволнени 16 генерала и 863 офицера. Тези данни за 1990г. са както следва: преназначени 11 генерала и 7471 офицера, а са уволнени съответно 75 генерала и 1737 офицера.

Представеният на вниманието на читателя материал има скромната цел да очертае само някои от страните на кадровата работа с офицерския състав в БНА във времето до 1989-1990г. Разбира се, че архивите предоставят прекрасна възможност да се направи и по-задълбочен анализ, но засега преследвахме  само  историческо-информационна цел.

 Все пак основният извод е, че на работата с офицерските кадри в онова време се отделяше сериозно внимание. Държавата имаше разбирането, че офицерският състав е гръбнака на армията. От подготовката, квалификацията, опита, издигането на точните длъжности и кариерното развитие на офицерския състав зависи от голяма степен боеспособността и боеготовността на съвременната армия.

Днес, нашата армия в своя минорен състав, с неизяснени докрай военновременни задачи и с недостатъчно, не особено съвременно въоръжение и техника, недостатъчна мотивация на офицерския и сержантския състав, не бива да отхвърля положителния опит по работата с кадрите от „онова” време. Успехи постигат онези, които успешно съчетават опита от миналото и съвременните възгледи за водене на войната, новите технологии и новото поколение на 21век.