Културните цекато базов фактор за социална регулация в системата на сигурността

1459161_648495065201332_31177335_n

Социализацията на личността се обусловя от обективните и субективните фактори, свързани със социалната изразеност на културните ценности и с неговото участие в социокултурното развитие, както на отделната общност, така и на обществото като цяло. Усвояването на културните ценности зависи преди всичко от социокултурната активност на отделния индивид, но тази активност се опира и на ефективността на системата за тяхното опазване, съхраняване и разпространение.

Процесът на социализация е сложен и многообразен. Ето защо насочената социализация, която се изгражда върху културните ценности се проявява като определящ фактор за формиране на личността.

Основно средство за социализация на личността са културните ценности. В това отношение най-важните техни функции са адаптационната и творческата. Адаптацията е процес на приспособяване на индивида към определени изисквания. Общата продължителност на адаптацията зависи както от особеностите на обкръжаващата индивида среда, така и от индивидуалните особености на отделния човек, от неговите наклонности и интереси, предпочитания и потребности.

В сложни ситуации на обществени промени адаптационните функции на културните ценности имат водеща роля за социализацията на личността. Наследството помага на човека да усвои условията на обкръжаващата го среда, на подходите и образците за социално поведение и действие. Чрез него индивидът целенасочено се ориентира към знанията, нормите и ценностите на отделните социални групи, на колективите и организациите, на териториалните общности, в които влиза индивидът. То дава възможност да се разберат и приемат особеностите на взаимодействията и общуванията между хората. В този смисъл усвояването на културните ценности е основополагащо условие за бъдещото личностно развитие на индивида. Културните ценности определено способстват за формирането на конкретен тип обществена личност.

Адаптационната функция на културните ценности за социализацията на личността постепенно преминава в творческата. Наследството развива същностните сили на човека, неговите знания, опит, способности, потребности и интереси. Благодарение на това се усъвършенстват възможностите на индивида за активно възприемане на непрекъснатите изменения на обкръжаващата го среда.

Реализацията на творческата функция на културните ценности е основана най-вече върху потребностите на личността, обусловени от обществените процеси. Човек претворява сам себе си в дейността, насочена за удовлетворяване на своите потребности. Те са определени от обществените потребности. Обществото на отделни етапи от своето развитие има различни възможности за самото усъвършенстване на човека. То може да блокира конкретни потребности, да стимулира други и да предизвика появата на нови. По този начин културните ценности чрез своето обществено проявление осъществява своята творческа функция за социализация на личността. От културните ценности се изисква да подпомага хармонизацията на отношенията между общественото и личностното начало на човека. Тази хармонизация, от своя страна  подтиква личните и обществените прояви на човека – индивидуални и универсални, духовни и материални, рационални и емоционални, биологични и социални. Тази дейност е възможно най-ефикасна, ако индивидуалността се изведе в ранг на общокултурна ценност. В тава се състои и смисълът на социализацията – превръщането на всяка личност в инициативен, творчески субект.

Фундаментални за изграждането на личността са общочовешките ценности – човешкият живот, свободата на личността, достойнството, честта, пълното проявление на индивидуалността. Тези ценности най-добре изразяват своята социална функция чрез културното наследство. В съвременните условия човекът се оказва в сложна ситуация от рязката смяна на културната ориентация на обществото. Особено това се отнася за съвременните социални условия на ускорена глобализация и повсеместното разпространение на телекомуникационните технологии.

Най-големи трудности човекът среща във връзка със загубата на ценности, които са създадени в процеса на социализация от предхождащия период. Ето защо в процеса на социализация на личността е важна идентификацията, позволяваща конкретният индивид да чувства своята принадлежност към една или друга социална група, общност, които са носители на културни ценности.

Важни средства за идентификация са социокултурните образци. Те представляват сами по себе си повече или по-малко удачни решения на социално значими проблеми. На всяка социокултурна общност съответства набор от образци. Те помагат на хората чрез културните ценности да определят характера на своята социокултурна среда, да разпознаят и оценяват събитията и явленията на обкръжаващия ги свят.

В качеството си на социокултурни образци могат да се проявяват още норми, идеали, образци на отделни личности, мода, кумири и др. Най-голяма значимост за социализацията имат образите на исторически личности, които със своя живот и дейност са допринесли за развитието и отстояването на културните, социалните и икономическите достижения не само на отделните общности, но и на човечеството като цяло. Такива значими исторически образи изпълняват най-целесъобразно своите социокултурни функции в случаи на създаване на ценности и норми, съответстващи на жизнените очаквания на хората.

Социокултурните образци се създават обикновено във всекидневната практика. Отначало те се появяват в отделни индивиди или в конкретни социални групи. След това тяхната сфера на въздействие се разширява по обхват и достига в определени случаи да общо признаване и приемане. По този начин те се превръщат в общозначими ценности и норми. Стават образци за социално подражание. Така образците помагат на хората да се ориентират в обществения живот, участвайки активно във формирането на ценностните ориентации на хората. Съвременната урбанизирана култура се съпровожда главно от такива образци в различни области на живота. Така се облекчава процесът за активна социална адаптация на хората към новите условия и се влияе целенасочено за ефективна социализация на личността.

Създаването на оптимални условия за активно включване на личността в обществения живот отдавна занимава вниманието на изследователите от различни научни области. Това обстоятелство определя и съществуването на различни понятия за социализация на личността. Съвременните изследвания показват, че най-целесъобразно е да се прилага социокомуникативният подход, който дава възможност да се изведе ролята на отделния индивид при усвояване на социалния опит и неговото възпроизводство на основата на ценностите и нормите, съдържащи се в културното наследство.

Тези две страни на социализацията формират един или друг социален тип личност, който съответства на конкретните интереси на обществото. По този начин изграждането на личността се осъществява в процеса на насочената и ненасочената социализация и се отразява изключителната роля на културните ценности за създаването на обществено-активни личности.

Културните ценности са основно средство за социализацията на индивида, призвано да реализира адаптационната и творческата функция. От една страна то включва човека в системата от ценности и норми, регулиращи неговото личностно развитие, поведение, действие, а от друга – способства за възпроизводството на социокултурни ценности и норми. Социализацията се осъществява посредством културните ценности в съответствие с индивидуално-личностните потребности, обусловени от социално-историческите процеси.

В съвременните условия съдържанието и характерът на социализацията се обуславят от възможността на социокултурната среда активно и адекватно да представя културните ценности, както и от активността на самата личност. Това социокомуникативно взаимодействие стои в основата на ефективната и целенасочена социализация на личността. Ето защо инициирането на международен клуб на най-древните държави ще доведе до успешното развитие  на общочовешката социализация, до изграждането на единен свят чрез възприемане на общи принципи и норми на обществено поведение и отговорност на базата на общоцивилизационните културни ценности. Клубът на най-древните държави може да бъде иницииран от граждански и правителствени структури на Ислямска Република Иран, Република България и други най-стари държави.

Както е известно вече са създадени Г-7 (среща на финансовите министри от групата на седемте най-развити индустриални държави), Г-8 (група на осемте икономически най-големи държави), Г-20 (група от 19 страни с най-големи икономики в света плюс Европейския съюз, представляван от държавата председател на Съвета на ЕС). В условията на глобализация и информационно общество е необходимо да се организира подобно обединение на най-старите държави.

Ислямска Република Иран и Република България като държави, за които е доказано, че на тяхна територия са се създали едни от най-ранните форми и модели на човешка цивилизация и за които тяхното културно и историческо наследство е безспорно един от най-големите приоритети за достойно участие в международните организации, е присъщо да инициира идеята за създаване на „К–18” – Международен клуб на най-старите държави в света.

К–18 няма да има административна структура, подобна на други международни организации като ЮНЕСКО. Няма да има постоянен секретариат или офиси за своите членове. Президентството на клуба ще се сменя на 1 януари всяка година на ротационен принцип. Държавата, която държи президентското място,  ще бъде отговорна за планирането и домакинстването на серия срещи на министрите на страните, както и на срещата на върха, която ще се състои  в средата на годината. Срещата на министрите ще се провеждат с цел обсъждане на глобални проблеми, свързани с кризата на ценностите и открояване на онези социокултурни, обществено-граждански, държавно-политически събития, които могат да се превърнат в реални основания на хуманистичната идея за съвременно справедливо общество. Утвърждаващо начало на тези срещи е търсенето на нова социална и морална общоприета алтернатива за международно сътрудничество, като духовен еквивалент на бъдеща хуманна цивилизация.

Държавите, които могат да бъдат обединени в този клуб, освен Република България могат да бъдат: Арабска Република Египет, Ислямска Република Афганистан, Ислямска Република Иран, Италианска Република, Република Албания, Република Армения, Република Гърция, Република Индия, Република Ирак, Република Китай, Република Малта, Република Перу, Сирийска Арабска Република, Съединени Мексикански Щати, Федерална Демократична Република Етиопия и Япония.  Също така, ЮНЕСКО трябва да има свой представител (неговия генерален директор), но няма право да бъде председател или домакин.

Дейността на този клуб безспорно ще допринесе за инициирането на общоцивилизационни идеи за съвременна социализация на личността на общосподелените културни ценности.

Доц. д-р Мария Нейкова