Мониторинг на алкохолния прием

 

Въведение

Сигурността и точността за идентификация и мониторинг на алкохолния прием, особенo при неясни клинични, както и съдебни случаи е тема с голяма важност т.к. засяга милиони хора ежегодно. В продължение на много години оценката на алкохолния прием се извършва в различни телесни течности и въз основа на оценка на функцията на някои органи (черен дроб и панкреас).

В статията е представено мястото и приложението на газхроматорграфския метод в методологията за откриване и оценка на алкохолния прием.

Фигура 1 показва метаболизма на етиловия алкохол по двата пътя: оксидативен и неоксидативен (1).

 111111111

Фигура 1

Оксидативен и неоксидативен метаболизъм на етиловия алкохол по Laposata, 1997. ЕЕМК-етилови естери на мастните киселини.

В оксидативния път, етанолът се превръща в ацеталдехид  под действието на алкохолната дехидрогеназа/каталазата и последващото му метаболизиране до ацетат чрез алдехид дехидрогеназата.  В неоксидативния път:  едната посока е към синтезата на фосфатидилетанол, а другата – синтезата на етилови естери на мастните киселини (ЕЕМК) под действието на ЕЕМК синтетаза.

 Тестовете за етанол в дъха и в телесни течности (кръв, слюнка, урина, вътреочна течност за съдебни случаи) се използват за оценка на скорошен алкохолен прием. Алкохолът се метаболизира бързо – със скорост от 0.1 до 0.25 г/л за 1 час, като за мъже средната скорост е 0.18 г/л, а при жените е с 10-20% по-висока от тази при мъжете, но това е дискусионно (2). Човек с етанолна концентрация 1 г/л се смята за пациент в състояние на интоксикация и след 5-6 часа от приема на алкохола ще е с недоказуема интоксикация. За откриването на етанолната консумация след повече от 6 часа трябва да се използват други методи освен измерването на етанолните концентрации.

Методи и резултати

  1. Измерване на етанола в телесни течности чрез газхроматографски методи.

„Златният стандарт” за измерването на етанол в телесни течности /предимно кръв/ е газхроматографският метод. При него биологичният материал се инжектира директно в газовия хроматограф (или газова проба от материала). Предимствата на метода са високата чувствителност и откриваемост (по-ниски концентрации от 0.10 г/л). Газовата хроматоргафия различава етанола от останалите алкохоли, кетони и въглеводороди (3). За точност на газовата хроматография с пламъчно йонизационна детекция се счита около 0.10 г/л. Прилаганият от нас в Токсикохимична лаборатория, в продължение на 11 години метод е познат като head-space определяне на газови фази от кръвни проби. Използван е газов хроматограф “ Thermo Quest “ 2000 с пламъково-йонизационен детектор и капилярна колона ЕС – WAX / 30 m x 0.32 mm ID x 0.25μm /, газ носител – азот. Сигурността и точността на метода са доказани: определени са концентрации на етанола в кръвта на 4595 пациента на възраст от и над 18 г. (3184 мъже и 1411 жени), приети в Клиниката по токсикология, намиращи се в различни степени на интоксикации, неясни случаи, пациенти в кома, както и съдебни случаи.  Във Фигура 2 са обобщени данните, получени при тези пациенти в период от 11 години от въвеждането на газхроматографския метод в лабораторията.

  2222

Фигура 2

Кръвни концентрации на етилов алкохол, измерени при пациенти (над 18 г) с алкохолни интоксикации, при неясни и съдебни случаи в интервала 2004-2014 г.

Най-голяма е групата с измерени нива на етилов алкохол в кръвта 1.00-1.99 г/л – 1490 пациента, следват тези с нива 2.00-2.99 г/л – 1320 случаи. Установени са максимални концентрации при 4 случаи и те са над 7.00 г/л.

  1. Измерване на етанола в биологични течности чрез ензимни определяния.

При ензимните определяния, етанолът в пробата е превърнат до ацеталдехид чрез ензима алкохолна дехидрогеназа в присъствието на никотинамид (НАД). Реакцията води до образуването на редуцирана форма на НАД – НАДH, който се измерва спектрофотометрично. Предимството на метода е прецизност, като данните имат близка корелация с газхроматографските. Ензимният метод се осъществява в серум или плазма или кръв, като стойностите в първите две биологични течности са по-високи от тези в кръв с 12-35%. При тези измервания се налага корекция с фактор 1.05-1.25 (4). Доказано е, че методът е точен,  обаче само в определени граници, не и в случаите с много високи концентрации на други летливи вещества в пробите (изопропанол, метанол, ацетон и др).