НАЦИОНАЛИЗЪМ И ИДЕНТИЧНОСТ

д-р Мюмюн ТахирПроявленията на псевдонационализма в навечерието на избори

  Преди да заговорим за национализма и неговите проявления, както и за практическите му измерения, добре би било още веднъж да си припомним понятията за нация и национална идентичност. Това е необходимо, защото „реалната стойност на всеки национализъм се измерва със съдържанието на самото разбиране на нация, което лежи в основата му. Има граждански и етнически национализъм”[1]. Според Петър-Емил Митев в условията на нашата страна, при нашата традиция и манталитет приемането на  национализма като престижна и държавна идеология дори с най-добри намерения, с акцент върху гражданското понятие неизбежно ще разширява територията на етнонационализма. Въпросът се свежда до това кой е „истинският” национализъм.

 Спонтанното и масово разбиране, освен спекулативното и политическото, вероятно ще бъде в полза на етнонационализма. Така дори най-умният национализъм много лесно ще попадне в глупаво положение. Проблемът за национализма имплицитно включва и идентичността. Както национализма въобще, така и национализма на етническите малцинства не е еднозначен. Крайният национализъм се опитва да издигне на неправомерно равнище националната идентичност, а умереният се стреми да поддържа идентичността на общностите, които легитимират единството на обществото.

   У нас изкуствено се раздухва политическо напрежение; раздухват се обидни квалификации; наблюдават се противопоставяния на етнокултурна, религиозна  и езикова основа; социалните проблеми се представят като етнокултурни; възраждат се стари страхове, недоверия и дори неизживяна враждебност; пренебрегват се принципите на толерантността, добросъседството и разбирателството. Разделящият и нараняващ език разрушава социалната хармония, маргинализира всяка общност и поляризира обществото. Това е още една причина да са спра накратко на понятията нация и национална идентичност, както и на техните проявления и практически измерения.

 Като наименувано население, което споделя обща историческа територия, общи митове и исторически спомени, масова публична култура, обща икономика и общи юридически права и задължения на всички членове, нацията е многоизмерно понятие[2]. Но тя “се отнася към онези феномени, които са най-недостъпни за дефиниране и съществува изключително широка гама от схващания – от крайно обективистки до крайно субективистки”[3]. Според мнозина, занимаващи се с тази проблемна област, нацията е комплекс от етнически общности, носеща най-често името на доминиращия етнос или държавата; тя е исторически възникнала  върху определена територия устойчива човешка общност с общ език, общ икономически живот, съвместно създавани през вековете материални и духовни ценности, чиято съвкупност определя специфичната национална идентичност, независимо от етническата принадлежност на техните създатели.

Нациите възникват в зората на модерните времена и се конституират като уникални социокултурни обединения за съвместен живот на хората. Подобно на етноса всяка нация има своята идентичност и неповторимост[4]. Тя започва да съществува за отделния човек в процеса на възпитанието преди всичко чрез символното си представяне: „името, знамето, химна, празниците и свързаните с тях ритуали, великите исторически личности, големите исторически дати, определена популярна версия на миналото, паметниците на културата. Нацията започва да съществува чрез положително афективно отношение към тези символи, чрез любовта към тях, чрез сакрализацията им”. Възникването на нацията „не може просто да се отъждестви с възникването на държавата. Възможно е да се конституира национална символика и митология, национална интелигенция, национална политическа класа и дори съзнание за национално единство, преди да се е появила национална държава, която се оказва по този начин не демиургичното начало, а последен елемент при формиране на феномена нация”[5]. Придържам се към разбирането, че под нация разбираме съвкупното постоянно население на една суверенна държава. Това е едно техническо и правно понятие, свързано с понятието гражданство в неговия правен смисъл. Чл. 15 от Всеобщата декларация за правата на човека, утвърждаващ, че всеки има право на националност, се дефинира, че всеки има право на гражданството на една държава, което го прави част от нацията[6].

————————————————————————————————————————————————

[1] Петър-Емил Митев. Национализъм и/или оптимистична теория за българския народ. В:-Бългярските национализми и европейската интеграция. С., 2006.

[2] Смит, А. Национална идентичност. С., 2000, с. 63.

[3] Кацарски, Ив. Феноменът нация. В:-Идентичности. С., 1995, с. 9-10

[4] Фотев, Г. Другият етнос. С., 1994, с. 182

[5] Кацарски, Ив. Феноменът нация. В:-Идентичности. С., 1995, с. 28.

[6] Малцинствата в България. С.,  2003, с. 17.