НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА БЪЛГАРИЯ И „НЕООСМАНИСТКИТЕ АМБИЦИИ“ НА ТУРЦИЯ

 Нако СтефановОсновни измерения и цели на „неоосманизма“ в съвременна Турция

 Като идейна платформа се смята, че „неоосманизмът“ е концептуализиран във  фундаменталния труд на Ахмед Давутоглу „Стратегическа дълбочина” (Stratejik Derinlik). Този роден в провинция Коня 54 годишен ерудиран учен и дипломат е ключова фигура в политическите кръгове на съвременна Турция. Той е външен министър на страната от 2009 година и премиер на Турция от 28 август 2014 г.

Смята се, че ключови турски и чужди вдъхновители на неосманизма са:

  • Бившият турски президент Тургут Йозал (1927-1993);
  • Джордж Фридмън – американски геополитик, ръководител на Стратфор;
  • Известния американски неоконсерватор Пол Уолфовиц.

Архитект на геополитическата концепция на „неоосманизма” е бившият турски външен министър и настоящ премиер на Турция Ахмет Давутоглу

Редица заявления на Ахмет Давутоглу дават представа за концептуалната същност на „неоосманизма:

 „Имаме наследство, оставено ни от Османската империя. Наричат ни „неоосманци”. Да, ние сме „новите османци”. Принудени сме да се занимаваме със съседните страни. И даже с тези в Африка. Великите държави са объркани от това, което се случва”.

„Османската империя е част от нашата история, а ислямът – един от елементите на културата ни. Западноевропейската ориентация е наш исторически опит, а тюркизмът – основното ни движение”.[1]

 „Библията на неоосманизма“ – „Стратегическа дълбочина“ на А.Давутоглу 

Ключовите моменти, които характеризират концептуалната платформа на

„неоосманизма“ могат да бъдат обобщени по следния начин:

  • Турция има претенциите да стане водещ „модернизатор“ на Близкия и Средния изток, предлагайки „умерена ислямистка платформа“ и умение да се хармонизират взаимоотношенията със Запада;

Знамето на панислямизма

  • Турция се предлага в ролята на интегратор в социо-икономически и социо-културен план на три региона: Балкани, Близък Изток и Северна Африка. В тази връзка е и концепцията за турския евро-азиатизъм;
  • На основата на гореказаното амбициите са постепенната трансформация на Турция не просто в регионален хегемон, но в „световна държава“, т.е. превръщането й в геополитически и геоикономически център. Според най-крайните привърженици на неоосманизма Турция трябва да се превърне в център на „новия халифат” (neo-halifelik) за целия мюсюлмански свят.[2]

Казано по друг начин „неоосманизмът“ представлява идея за своеобразна „реставрация“ на Османската империя в съвременните условия чрез някакви „модерни форми на доминация“, които засега не е ясно какви ще бъдат. Но съвременността предлага такова разнообразие от форми, че не е трудно да бъде структуриран определен комплекс от такива, които да бъдат използвани по определен начин.

Днес в Турция се говори за това, че поставените цели ще се постигат с „мека сила“. Въпреки че следва засега руслото на глобалната политика на САЩ и НАТО Турция освен евро-атлантически интереси определено си поставя собствени стратегически цели.