Националната сигурност на България и „неоосманистките амбиции“ на Турция

Нако СтефановБългария като самостоятелен и независим национално-държавен феномен е изправена през последните десетилетия пред редица заплахи, съдържащи в себе си опасността от изпращане на нашата Родина в зоната на историческото небитие. От началото на ХХI век отново като такава заплаха не просто за националната сигурност, но за цялостното ни съществуване като нация и държава се изправя опасност, с която нашия народ се сблъсква в края на ХIV век с трагически последствия за цели почти пет века. Дали нещо сме научили от тези „уроци на историята“?

Въведение

Ако се съди по мълчанието, което цари днес в публичното пространство по отношение на тази заплаха, като че ли тези исторически уроци са ни били без полза. А за тази заплаха не просто трябва да се говори, но и трябва да се провеждат онези интелектуални, физически и прочее усилия, които да „оттласнат“ тази опасност от хоризонта на България.

И така, темата за „неоосманизма“ като идеология и политика е изключително важна, актуална и показателна във връзка с промените, извършващи се в зоната на Мала Азия, но и в света като цяло. В процеса на пропукване на „съвременната глобализация“, т.е. на реализацията на „глобализъм по американски“, ставаме свидетели на започваща се „регионализация“ и „квази-регионализация“ с дълбоко отиващи последствия. Много актуална и важна е тази тема за Балканите, и особено за България. Причината за това е политиката на съседна Турция. Целите на дадения доклад е да се направи преглед на този феномен, да се синтезират определени реалистични оценки и изводи, както и да се очертаят възможни перспективи и предизвикателства. Тези цели се постигат чрез следните задачи, структурирани в няколко раздела, а именно:

  1. Съвременна Турция – кратък преглед на основни параметри на развитието;

  2. Предпоставки за възникване на „неосманизма“ като идеология и ядро на политическа практика;

  3. Основни измерения и цели на „неоосманизма“ в съвременна Турция;

  4. Перспективи и предизвикателства пред „неоосманизма“ като идеология и политика.

В заключение се правят изводи за това, каква би следвало да бъде реакцията на България, доколкото „неоосманизмът“ на съседна Турция поставя редица, „меко“ казани, въпроси пред българския народ и държава.

В качеството на методологическа платформа са използвани такива подходи като:

  • Системен подход, съгласно който разглежданият феномен представлява съвкупност от взаимносвързани компоненти, действащи като едно цяло;

  • Геополитически и геоикономически подходи – последните „виждат“ политическите и икономическите отношения през призмата на конкретната специфика на формираната географско-природна среда, създаваща уникални формати на взаимодействия;

  • Исторически подход, изхождащ от презумпцията, че обектът не може да бъде разбран ако не го анализираме в исторически план, т.е. как се е развивал във времето и пространството.

  • Цивилизационният подход, според който в историческото време и пространство се формират сложни политическо-икономически, идейно-религиозни, социо-културни и прочее комплекси, които се отличават един от друг. Те често влизат в сложни и противоречиви взаимоотношения и взаимодействия, но именно те формират базовите платформи на съществуване на човечеството.

Съвременна Турция – кратък преглед на основни параметри на развитието

Турция при територия от 783,562 kм2, което я слага на 37-мо място в света има население от 76, 667, 864 милиона, с което заема 18 място в света(според преброяване от 2013 г.). Брутният вътрешен продукт на страната, изчислен по паритет на покупателната способност е 1.426 трилиона щатски долара, т.е. 15 място в световната ранглиста. Съответно доходът на човек от населението е 19, 080 щатски долара, което е 54-то място в света.1

Турция е разположена на два континента

Мнозинството от населението на Турция са етнически турци, като се смята, че те са 70–75% от цялото население. Следва да се подчертае, че няма надеждни данни по този въпрос, а при преброяване турските власти не включват етнически произход в графата, отчитаща населението.2

Според Лозанския договор в Турция са признати три етнически групи – арменци, гърци и евреи. Други етнически групи, които присъстват в Турция са абхази, албанци, араби, асирийци, босненци(бошняци), представители на кавказките народи, грузинци, лази, кримски татари, българи(като отделна група в Турция отделят помаците) и циганите.

Особено значително присъствие демонстрират кюрдите, живеещи в югоизточната част на страната. Тяхната численост е над 15 милиона, което е около 18% от общия брой на населението, макар че има автори, които предлагат и по-големи цифри. Всички останали нетурски етноси са, според някои пресмятания, между 7-12% от общото население.3 Всички етнически групи извън трите официално признатите не се ползват с етнически права.

Според официални данни над 98% от населението на Турция изповядат исляма.

През последните години ставаме свидетели на трансформация на Турция в технико-икономически, социално-политически и даже духовно-културен план. Тази промяна се съпровожда с желание на част от елита, формиращ волята на държавата, за различна от досегашната международна и геополитическа роля. Без да се отрича тотално кемалисткото наследство, в Анкара се „раждат“ нови амбиции и цели. Тази относително нова и сложна амалгама от идеи, политики, въздействия и взаимодействия бе наречена с „лека ръка“ от международните наблюдатели „неоосманизъм“, макар че този термин не е много точен в описанието на стремежите на управляващата страната конфигурация, тъй като:

  • От една страна действително сме свидетели на целенасочена политика на „строителството“ на „патерналистки“ тип взаимоотношения със страните, били навремето част от Османската империя, т.е. собствено това може да бъде наречено „неоосманизъм“, тъй като става дума за амбиции за възраждане на Османската империя в една или друга форма;

  • От друга, обаче, активно се провежда и пантюркистки курс, нацелен на народи и страни, които никога не са били част от Османската империя, за което говори активната политика на Турция в бившите републики на СССР в Централна Азия и другаде;

  • От трета се наблюдава налагането на своебразен „панисламизъм“ чрез предлагането на модел на „умерен ислам“, приемлив за Запада, но съдържащ в себе си зърното на центростремителни амбиции за „нов Халифат“, който панисламизъм, съдържа в себе си далекоотиващи цели.

Карта на Османската империя

Предпоставки за възникване на „неоосманизма“ като идеология и ядро на политическа практика

Неосманизмът“ като явление в сферата на идеологията и политиката е комплексен резултат от редица фактори и събития във времето. Този комплекс синтезира феномени в геополитически, геоикономически, религиозни, цивилизационни, политически, икономически и прочее аспекти, чието изброяване ще отнеме време и място. Те са „оплетени“ в сложна причинно-следствена и понякога вътрешно-противоречива връзка. Сред ключовите фактори ще отбележим следните:

  1. Цивилизационната компонента – Неоосманизмът е преосмисляне на непревъзмогнатата имперска носталгия на голяма историческа държава, недоволна от положението и ролята си в света. Това преосмисляне се извършва на фона на засилване на „Глобалния“ и „Политическия ислям“, базирани на идеите на „Панисламизма“. както и на фона на „новото възраждане“ на „Пантюркизма“ („Пантуранизма“).

Карта на разпространение на исляма в световен план – колкото по-тъмен е цветът, толкова по-висок е относителния дял на мюсюлманите сред населението на съответната страна

Тук ще цитираме казаното в италианското геополитическо списание Limes, което в статията си „Завръщането на султана“(Il ritorno del sultano) подчертава следното: „Империите никога не умират, ако техните основи не са изтръгнати с корена и не са засипани със сол. Техният дух живее в много поколения, както на потомците на господстващите, така и на подчинените народи. Те са готови отново да се възродят при първия удобен случай, само геополитическият натиск над тях да отслабне, а редът, провъзгласен за вечен, се окаже крехък и разнебитен“.4

  1. Геополитическата и геоикономическата компонента – Несъмнено феноменът на „неоосманизма“ не следва да се разглежда само като локално явление. Тъй като перспективите на неговото развитие са свързани с определени тенденции в глобалната динамика.

От една страна, са верига от събития, свързани с разпада на СССР и източноевропейския социализъм. Този разпад доведе до формирането на „глобализацията в края на ХХ и началото на ХХI в. във формата на „американския глобализъм“. Но самата тази „глобализация по американски“ като следствие от „Глобалната криза“ започна да ерозира. В Щатите се осъществи смяна на „неоконсерваторите“ на върха на външната политика на САЩ с така наречената „реалистическа школа“ около президента Обама и най-вече около новия секретар на Държавния департамент Джон Кери. При тази смяна се наблюдава, ако не отказ от целите, то поне трансформация на средствата за достигане на същите тези цели.

Карта на разпространението на тюркските народи в глобален план

Ключов елемент в кристализиращите разбирания какви да бъдат новите средства е този, че продължаването на „американското лидерство“ през ХХI век се нуждае от подкрепата на мрежа от проамерикански „регионални лидери“. Последните за да играят ролята си на регионални хегемони пък са водени от необходимостта да търсят поддръжката на Щатите. Именно такава „симбиоза“ е в основата на явлението на „псевдорегионализацията“. Последната се появи редом с възникването на ядра на действителна „регионализация“ в Източна Азия и Евразия, Европа и Латинска Америка Южна Азия, и другаде.

Определено сред геополитическите фактори, работещи в един противоречив режим на действие може да се спомене също застоялото“ се влизане на Турция в ЕС.

Турция и ЕС(Европейския съюз)

В социално-икономически план несъмнено стартова точка за възникване на „неоосманизма“ стана динамичното социално-икономическо развитие на Турция, особено в условията на започналата „Глобална криза“. Както вече бе споменато по-горе страната е с БВП изчислен на основа на партите на покупателна способност от 1.426 трилиона щатски долара, което 15 място в световната ранглиста.5

Проф. дфсн., д-р ист. Нако Стефанов

Продължава в 1 брой 2015