Националните приоритети за единение на нацията и устойчиво развитие на страната

CvetkovВече четвърт век, откакто България тръгна по пътя на демократичното развитие и пазарната икономика, но все още не може да намери пътя на обновлението и превръщането си в просперираща демократична държава. Продължава непоследователната държавна политика, конфронтацията и разделението в обществото, липсва доверие в институциите, има дефицит на лидерство. Всеобщо е признанието, че  основните предизвикателства пред обществото днес са проблемите на бедността, намаляващата конкурентоспособност на страната, миграцията, демографската криза, образованието, здравеопазването и укрепването на държавността, което пряко рефлектира върху сигурността на държавата и гражданите и устойчивостта на нацията. България твърдо заема последните места в непрестижните класации на световни агенции и организации, става все по-непривлекателно място за инвестиции и за живот. Нацията ни е застрашена от изчезване, държавата от разпадане и това се случва със страна, членка на най-могъщите съюзи в историята на човечеството – ЕС и НАТО. Никога Европа не е била толкова единна в стремежа си към общо развитие, никога България не се е чувствала толкова защитена, като членка на двата съюза, за да си позволи налудничавата идея почти да унищожи собствения си отбранителен потенциал, което се случва за първи път в нашата история. Първият път, след Ньойския договор, не е било по наше желание и, въпреки него, здравите сили в страната са успявали да намерят решение и да възродят държавата и нейните въоръжени сили. Като пример ще посоча, че само за пет години от 1934 до 1939г. България успява да закупи близо 500 нови самолета, десетки кораби и бойни коли за пехотата, да създаде наново авиацията си и флота и да възроди армията си. И никой да не мисли, че нещо ни е подарено или е било евтино. Един полски самолет е струвал около 3 млн.лева, а немските още по-скъпо. Но българските политически и военни лидери са мислели, че всеки лев похарчен за техника е взет от народа и затова са избирали по-евтиното и здравото, а не по чувства или да се докарат на някого. Бедната, опърпана, оскубана, платила милиардни репарации и задължения България. Чест и слава на тези ръководители! Защо сега това не се случва? Защо продължава разпада на нацията ни? Защо страната ни не може да се измъкне от водовъртежа, който я засмуква към дъното.

Имаме почти всичко, за което много страни мечтаят да имаме:

  • имаме нелоша Конституция, закони, стратегии, концепции, доктрини, повечето хармонизирани с европейското законодателство;
  • имаме прекрасно геостратегическо положение, което не можем обаче да използваме, или ако го използваме все е в наш ущърб;
  • имаме прекрасна природа и прекрасен народ, но който бяга от страната ни, превърнала се в мащеха за него.
  • имаме учени, световни капацитети в своите области, десетки университети и институти, а науката ни е в застой;
  • имаме развърната мрежа за всеобщо образование, а неграмотността се шири навсякъде и цели групи от населението са изолирани от обществото, поради своята неграмотност и отсъствие на елементарни професионални умения;
  • имаме развърната система за здравеопазване, а огромната част от гражданите има проблеми в допира си с нея и не може да получи очакваните медицински услуги.

 

Къде са причините. Знаем ли ги, или тези, които посочваме не са истинските и скриват реалното състояние. Да се опитаме да ги преформулираме тогава!

На първо място, не е ли това, че гражданите, на които принадлежи властта в тази парламентарна република, наречена България, фактически са лишени от нея и я упражняват само по време на избори. Те не фигурират като субекти, към които са насочени приеманите закони, стратегии и концепции и всички поправки, правени в тях, ограничават точно техните права и защитават институциите, които пък от своя страна не правят нужното за защита на техните права. Не е ли оттук причината за намаляващото доверие на народа към държавата и институциите в нея.

Нещо е сбъркано в приоритетите ни в провежда политика. Може би трябва да си отговорим първо на въпроса кои основни политики са задължение на държавата и кои са следствие в едно демократично общество, основано на пазарната икономика. Мисля, че не е финансовата и социалната политики, които диктуват всичко у нас и определят начина ни на живот и функциониране на държавата. Според нас, основните грижи на държавата трябва да са насочени в образованието, здравеопазването, сигурността и отбраната, а останалите са следствие и подвластни на пазарната икономика. Тогава няма обществото да се ангажира в спасяването на банки и възстановяването на закъсали отрасли от икономиката и селското стопанство и да се моли държавата ни на европейските институции да ни върнат поне парите внесени като членски внос под формата на субсидии.

Тогава поставяме въпроса така. Не са ли основни национални приоритети тези, които осигуряват функционирането и защитата на държавата и гражданите като: преодоляване на конфронтацията на политическата сцена и обръщане на политиките към гражданите; провеждане на национално отговорна външна политика; осигуряване на устойчива жизнена среда и обществен ред за гражданите; възстановяване на боеспособността на въоръжените ни сили и привеждането им към единните стандарти на НАТО.

На второ място не е ли стигащото до безумие разслоение и разделение в обществото  по причини от политически, икономически, културен и социален характер. Кой разделя обществото освен хората и институциите призвани да го управляват и обединяват. Може ли едно общество да го наричаме демократично, след като две трети от хората живеят бедно, под статистическите норми за нормален живот, чудят се как да оцелеят, а останалите мислят как да запазят властта и богатствата си.  Демократично ли е едно общество, в което една част от него потребява  1/3 от националното богатство а прибавя към него 1/20 част. Демократично ли е едно общество, което не може да осигури  болните, старите, децата, дори елементарна профилактика на тяхното здраве, закрива общински и държавни болници и на тяхно място се разкриват частни болници за тази 1/10 част от населението и които също участват в разграбването на здравната каса.

Не са ли основни приоритети тези в социалната сфера като:  преодоляване на безработицата и съизмеримо със средното за ЕС заплащане на труда; редовно осъвременяване на отпуснатите пенсии, съобразно индекса на живота; диференцирано социално подпомагане, съобразно приноса към обществото и състоянието на индивида; осигуряване на достъпно за гражданите здравеопазване;  профилактика на всички граждани и лечение на децата със средства на държавата.