Пленена държава

plenena-darjava

…Колко абсурдно звучи думичката „СИГУРНОСТ“ из дебрите на нашето ежедневие.., по медиите, из мислите ни – обречени на хаос и тревоги…

Колко абсурдно живеем.., в постоянен сблъсък помежду си – разединени, алчни, завистливи, злобни… и обречени. Обречени на невъзможност да бъдем. Да бъдем заедно, да вървим заедно, да имаме път /наш път/… НАШ…?!

Кои сме ние – тези вградили в темелите на човешката цивилизация своята идентичност, или роднините на Бай Ганьо, на Иванчо Хаджипенчович, избирателите на Бойко Борисов, Дeлян Пеевски.., ценителите на Слави Трифонов или наследниците на Равноапостолния Борис Михаил Покръстител с духа на Охрид, Климент и буквите на Кирил и Методий?!

Дали успешно се превъплътихме в безумна нация, която усърдно самоубива съзнанието си?!

Защо четвъртвековната ни свободна /евроатлантическа/ история е всъщност списък от престъпления, безумства и планомерно ликвидиране на всичко съзидателно, национално, социално и човешко?! Щастливи в България биха могли да бъдат само причинителите на злото и глупците, профанизирали ценностната си гънка единствено до собствения си консуматорски статус. Множествата в статистиките, извън пагубните демографски факти за броя емигрирали българи, погубените български села, циганизацията и бедствената Чоковщина… са изцяло с отрицателен знак…

Много грешни стъпки са направени от „седене“, твърди стара мъдрост…

Човек се спасява чрез вяра и след това се поддържа чрез дела.

Права Вяра, Права Сила и Права Слава е триединството на Православието. Освен заедност, явно е нужно осъзнато единение. Когато е „осъзнато“  –  имаме кауза.

Най-честото възражение срещу доктрината за вечната сигурност e, че тя подкрепя идеята, че християните могат да живеят както си искат – и независимо какви „са ги надробили“ ще бъдат спасени. Колкото и условни да са нещата от вечната книга, те ни дават жалони, за които да се хванем, но и да си зададем въпросът – нима за две хиляди години човечеството не съумя да надгради дори една нагласа ценностен прогрес… Във века на атомната енергия и върховните технологии, в уникалния комуникационен свят… ние се оказваме просто едни празни, бездуховни, аналогови същества, причинители на собственото си безумно настояще.

Похитено време, на пленена от безобразия държава.

Ние не пожелаваме да можем да спечелим собственото си спасение.

Отказът ни от „вечната сигурност“ е формат на осъзната вяра, че ние трябва да осъществим нашето собствено спасение чрез наши /добри/ дела.

Този така наложителен Брод за България, по който явно всички сме готови да минем, но сме малодушни да го създадем извън натрапената ни „сигурност“ на статуквото… Което ни унижава, ненавиждаме го, но звучно подкрепяме с химни, дитерамби, пред и следизборни водевили, балове и концерти на единствената бойна част, защитаваща с чест суверенитета на Родината – Гвардейския оркестър… „Тогава какво? Да речем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта? Да не бъде! /апостол Павел Римляни 6:1-2/.

Вечната сигурност не е „разрешително” да се греши /съзнателно и последователно/. Ако искаш да спечелиш със сигурност, изобрети своя игра, а правилата не казвай на никого. /Ашли Брилиант/.

Ние, уважаеми дами и господа, господа-другари и офицери, good boys and girls, братя българи –  ние просто играем чужди игри.

Жак-Ив Кусто казва: „Ако мисията е неизпълнима, то тя със сигурност е обречена на успех“.  Това ме кара да се замисля за пленената държава, която предадохме, и в която живеем недостойни, с единствената нагласа да се впишем по-близичко до мръсния елит на статуквото, което ни обезчестява /днес с поредните си предизборни схеми/и прави мисята ни неизпълнима…

През по-голямата част от времето ние, хората, живеем с лъжливото чувство за сигурност и удобство в едно привидно познато и сигурно физическо и човешко обкръжение, казва Алберт Айнщайн. Но когато обичайният ритъм на ежедневието бъде нарушен, ние разбираме, че сме като корабокрушенци, които се опитват да пазят равновесие на една жалка дъска сред открито море, забравили откъде идват и незнаейки накъде отиват. А след като веднъж завинаги се примирим с този факт, животът става по-лесен и не ни очакват повече разочарования… Даже ни е хубаво… и с демокрацията и с терористите, с бежанците, с циганите, с мутрите с „дост“ вляво и вдясно, с ГЕРБ отзад и с твърдия вече Курс на Партията-майка… – Напред !.., че „ днес е време за Свободата си да умрем…Еее ?!

Бързото приспособяване към болно общество, не е признак за добро здраве..!

Поради Брод за България …

Лазар Мурджев

БРОД за България