Превратности на времето

111111111111111111

Владимир Янев е роден през 1921 г. в Свиленград в семейство на тракийски бежанци. От 1944 до 1982 г. работи в МВР, като минава през всички степени на служебната йерархия. От 1970 г. до пенсионирането му е окръжен началник на МВР – Хасково. Генерал. Активен обществен и спортен деятел. През 2009 г. издава книгата си „От милиционер до генерал”, в която разказва за своята работа в МВР и развиваната от него обществено-политическа дейност, а също споделя своите разбирания по наболели проблеми в развитието на съвременна България.

Един от парадоксите на новото време е масовото производство на генерали в системата на МВР. На какви ли не личности им бяха дадени генералски звания. Вярно, някои от тях бяха от системата, с главоломни кариери, дължащи се повече на политическите им обвързвания.

Други пък, дойдоха отвън като „парашутисти”, пак по линия на политическите пристрастия. Всичко това стана определено за сметка на професионализма в системата на МВР. Отделно, че бе силно обезценено генералското звание. Та понякога си мисля, че стана по-добре, че махнаха офицерските звания в системата на МВР.

Не, че не е имало подобни кариери преди 10 ноември 1989 г. Но първо, генералите се брояха на пръсти и второ, основният принцип беше генералите да се произвеждат измежду проявилите се служители в оперативната работа, т.е. професионализмът бе най-важен в кариерното развитие, тогава. Типичен пример на това постепенно израстване в кариерата – от най-ниското стъпало в йерархията до генералската длъжност е развитието на генерал Владимир Янев. Той ненапразно е нарекъл и книгата си „От милиционер до генерал”. Книгата, както казва той, е предназначена преди всичко за неговите потомци и за младите хора. Затова той пише, не само за своята професионална дейност в МВР, но и за активната си обществена дейност, а също и за неговия род и роден край. Разбираме, че неговите родители и близки са активно участвали в борбите на тракийските българи за просвета и освобождение и са последвали трагичната съдба на стотиците хиляди бежанци, прогонени от турските власти от родните им краища. Техният живот в България е изпълнен с много трудности, с борба за оцеляване, но и за по-справедливо общество.

Владимир Янев започва работа като милиционер на 15 септември 1944 г. в Свиленград. През 1947 г. става оперативен работник в криминалната полиция. От 1951 г. е началник на стопанското отделение в Областно управление Хасково. След това, от 1957 г. е зам.-началник на околийското управление в Мадан. После, началник на Околийското управление в Девин (от 1960 г.), за да се върне отново в Хасково – през 1964 г., първоначално като началник на контраразузнавателното отделение, после, като зам.началник , а от 1970 г. става началник на управлението.

И като разказва за себе си и за своите колеги, с които е работил се вижда, че това са хора, преминали като него през различните степени на оперативно-издирвателната дейност, които са ги оформили като изключителни професионалисти. И, че тяхното израстване е ставало възоснова на професионалните им качества и успехи, като е спазван принципа за приемственост в развитието на кадрите. Това е една и от причините за успешната борба с престъпността в България през този период.

Тогава, в борбата с престъпността се използва много активно обществеността, доброволните отряди, т.н. „опорни пунктове”, за които пише авторът. Ефективни мерки, които бяха отхвърлени след 10 ноември, като социалистически и съветски. Факт е обаче, че по това време липсват тежки престъпления, разкриваемостта на криминалните престъпления е около 70 – 75 на сто. Бързо се предотвратяват и възстановяват щетите от стопанските престъпления. Хасковски окръг е граничен район и една от неговите задачи е охраната на границата. От примерите, които дава за охраната на границата през това време, Владимир Янев прави извода, че тогава тя е била „далеч по-надеждна бариера за Европа, отколкото е сега”. И причината за това е „здравият морал на служителите, високата дисциплина и чувството за дълг”. Пишейки за работата на митницата, той прави извода, че в днешната „демократична митница … не само дребните митничари, ами и важни политически персони, с помощта на престъпници, натрупаха състояние от крупните далавери”.

Да си началник на окръжно управление на МВР означава да си обществено ангажиран с живота на съответния окръг. И генерал Янев разказва за своята обществено-политическа дейност през това време, към която трябва да прибавим и спортните му пристрастия и ангажираност със спорта, провеждан в окръга – като отговарящ в продължение на години за борбата и футбола в окръга, за които той пише подробно в книгата си и за която дейност той става заслужил деятел на физическата култура и спорт. Да прибавим и неговите две хобита – риболова и лова, които съпътстват живота му до старини. И умението му да контактува и с партийни и държавни ръководители, и с най-обикновени хора.

Генерал Янев не може да остане безразличен към проблемите на МВР по време на прехода. Той посочва, че сред причините за увеличаване на престъпността в последните години са и непрекъснатите чистки, подмени и рокади, извършвани в МВР от управляващите, които снижиха професионализма на оперативните работници. Също и ликвидирането на агентурния апарат. За него е срам и позор, че народните представители приеха Закона за досиетата. Прави и някои характеристики на ръководители на държавата след 10 ноември 1989 г.

Генерал Янев е, може би, единственият в страната, който е изминал пътя от милиционер до генерал. И сега, вече на преклонна възраст, той заявява в книгата си, че „при всичките превратности на времето, гледам хората право в очите и се радвам на тяхното отношение към мен. Считам живота си достойно изживян, при многото перипетии, щуротии и неизбежни грешки, които съм допуснал”.