РЕШАВАЩАТА БИТКА ПРИ ГОРНИ БОГРОВ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕТО НА СОФИЯ ОТ ТУРСКО РОБСТВО

EMIL MILANOVПодполщковник /ОР/ Емил Димитров Миланов – председател на международна Славянска община „Перун”

Роден 16.06.1956г. гр.София

Завършил Висша специална школана МВР – „Георги Димитров” и юридически факултет.

В системата на МВР   1971 г. – 2000 г.

Длъжност от н-к отделение до н-к служба полиция – СДВР и зам.главен директор на ГДИН

Като едно от най-значимите събития от втората половина на ХІХ в. Руско-турската освободителна война 1877-1878г. и Освобождението на България от турско робство влизат в аналите на световната история. Бойните действия на руските освободителни войски в района на София, са малко известни в нашата историография, като се свеждат в някои исторически изследвания и публикации до кратко сражение при  с. Враждебна.  Макар и изключително да е важен подвигът на зимния преход на Балкана, довел до разгрома на турската армия, при Арабаконак, Саранци, Златица, Петрич, Негушево, Чурек, Потоп, Горни Богров и околностите, доста автори са писали по въпроса, но не е отделено необходимото внимание, за да се поднесе детайлно на съвремието и бъдещите поколения в пълен обем последната битка за освобождението на бъдещата столица. А тя е тежка, неравна и  изключително важна. Тя е Софийската Шипка. Тези изключително тежки и победоносни битки пречупват гръбнака на османската армия, довеждат до завземането на София, с което се отваря пътя на бойните действия към Цариград.  На 08.07.1876г. бляскавите екипажи на Великия Всерусийски Император Александър ІІ и Император Франц Йосиф І, преминават крепостния мост на замъка Райхщат, където монарсите се  споразумяват и договарят, за съдбата на Османската империя на Балканите. Това споразумение е допълнено с решенията на Будапещенската военна конвенция, според която Австро-Унгария запазва неутралитет в бъдещата война, а Русия поема ангажимента да не създава на Балканите голяма славянска държава. Убедени в неуспеха на Русия, вниманието на великите сили – Германия, Англия и Франция е приковано в крайния резултат и каква ще бъде тяхната полза. Поради тази причина те не се намесват във войната.  Едва ли нашите деди – шопите и самият Осман Нури паша са  предполагали, че до пъргавото му бягство от София, остават 1г. 5 месеца и 27 дни. След успешните битки  при Плевен, Долни Дъбник и Телиш, Император Александър ІІ и Главнокомандващият руската войска Великият княз Николай, вземат решение да направят това, което никой не е предполагал, че е възможно – внезапно да се премине Балкана и разгроми турската войска. На 05.12.1877г., намиращият се в България Император Александър ІІ утвърждава плана и заминава за Петроград, а войската се заема с изпълнението му. След превземането на Правец, Етрополе, Арабаконак, връх Баба и Орхание, дясната колона на генерал Гурко, предвождана от ген. Велияминов и ген. Черевин при изключителни тежки зимни условия – дебел сняг, бури, виелици, поледици, при минус 20 градуса се спуска през връх Мургаж в Софийското поле и минава в тила на турската армия.  Отправени са войскови части за заемане на всички пътища водещи към София. От 14 до 18.12.  са завзети с бой селата Чурек и Потоп а по късно Желява, Яна, Бухово и Горни Богров. На 19.12. казашка част влиза в престрелка с черкезка конница край Долни Богров. Селяните се изселват с каруци и покъщнина. Казаците докладват на ген. Велияминов, че турска войска заема с.Долни Богров, поради което той веднага се разпорежда отряда му от 4200 войници да се изнесе от с. Яна и заеме бойни позиции в местността Убреща в с. Горни Богров. Между 18-21.12.1877 г. в София се съсредоточават 31 табора, от които 12 са разположени между шосето за Пирот и шосето за Берковица. В края на краищата всичките те се използват в този момент единствено в битката за София на 20 – 21.12. Месец и осем дни преди освобождението на София, турската власт „украсява” с бесилки най-оживените кръстовища, пазари и сборища на града. На 15.11.1877г. увисват на бесилките Никола Крушкин- „Чолака” (недъгав с едната ръка) от с. Бистрица пред книжарницата му в махала Куручешме /днес ъгъла на ул. „П. Алабин” и бул. „Витоша”, на Конски пазар /днес близо до началото на бул. „Тодор Александров”/ Киро – селянчето от с. Ярлово, на Капана/ от двете страни на бул.„Княз Дондуков”, след ул. „Веслец”/, Стоян Неделков-Сапунджията, на Говежди пазар /днес реката под Лъвов мост/ Георги Стоицев-Абаджията.

Още неизстинали и несвалени труповете от бесилките, на заточение за Диарбекир са подкарани разкритите членове на Тайния революционен комитет в София –  хаджи Мано Стоянов, Димитър Трайкович, хаджи Боне Петров, Димитър Хаджикоцев, Никола Досев, Димитър Митович, Атанас Филипов-абаджията, Манол Грозданов и Димитър Хаджиманов.

На 23.11.1877г. на Говежди пазар увисва на бесилото и Велико от Григорево и още двама мъже от селото, като предводители на бунта. Самият Велико е обесен, за това, че бил разузнавач от руското военно разузнаване. Основните предводители на бунта в с. Григорево Пешо Коцев, Христо Тушаков и Ваньо Ценев също са обесени на това място. Семействата на последните, заедно с Гене Стоилков, Стоил Стойков и Боне Митрев са изпратени на заточение.

Един английски кореспондент останал изумен от спокойствието с което шопите посрещали смъртта и сами поставяли примките на шията си.

ЕМИЛ   МИЛАНОВ