САЩ и Китай – взаимоотношения, взаимодействия и перспективи

В условията на знаменателна смяна в глобалната икономика, където САШ ще отстъпят, отстъпват или даже вече са отстъпили(1) първото място в света по размер на БВП в полза на КНР ставаме свидетели на сложна, внимателна, многоходова и нееднозначна геополитическа и геоикономическа игра между двете страни. След като от началото на т.нар. „Глобална криза“ окончателно бе погребан феноменът „Кимерика“ „играта“ се осъществява днес между два полюса – Г-2 и „Облачната война“. Пространството между тези два полюса предоставя различни възможности, влияещи се от множество фактори.

Първият от тези полюси може да наречем „Г-2“(на английски език е известен като Group of Two /G-2 или G2/. Инициативата за изграждане на „Г-2“ принадлежи на американския „истеблишмънт“. Под този термин се разбира създаването на неофициални специални отношения между САЩ и КНР. Същността на идеята представлява опит на същия този „истеблишмънт“ да форматира „двуполюсна схема“ на глобален баланс, подобен на този по време на  „Студената война“. Тогава всички световни конфликти и сблъсъци се решават в крайна сметка от двете „свръхсили“, тъй като тяхното нерешаване би означавало термоядрена война, съдържаща опасността от унищожаване на човечеството.

Но съществува и едно сериозно различие – навремето между двете „свръхсили“ – САЩ и СССР, нивото на икономическа взаимозависимост е минимална. Съвсем друг е случаят със САЩ и КНР, където се наблюдава силна икономическа взаимозависимост. КНР е вторият най-голям външнотърговски партньор на САЩ след Канада, а също така държи най-голям дял от външния дълг на САЩ.

Концепцията за „Г-2“ за първи път е предложена от икономиста Бъргстен (C. Fred Bergsten) през 2005 г. По-късно активен поддръжник на тази идея стават Зб. Бжежински (Zbigniew Brzezinski), който през 2009 г. на среща в Пекин, където се отбелязват 30 години от създаването на официални дипломатически връзки между САЩ и КНР, излиза публично с нея.

Други видни представители на същия този американски „истеблишмънт“ като Робърт Зелик(Robert Zoellick), бивш президент на Световната банка(World Bank), както и Джъстин Лин (Justin Yifu Lin), бивш главен икономист на същата банка и неин старши вице-президент поддържат тезата, че „Г-2“ ще играе решаваща роля за икономическото възстановяване от „Глобалната криза“, за което САЩ и Китай трябва да работят заедно. Те заявяват, че „без силна „Г-2“ „Г-20“(групата от 20-те най-големи икономики в света) ще бъде разочарование“(вж. “Robert B. Zoellick and Justin Yifu Lin – Recovery: A Job for China and the U.S.”. http://www. washingtonpost.com. 2009-03-06).

Към тях се присъединява Дейвид Милибенд(David Miliband), външен министър на Великобритания, който предлага интеграция на ЕС към „Г-2“, така че да бъде създаден „Г-3“.

Следва да се каже, че официалната реакция на КНР е, че Китай не е съгласен „Г-2“ да взема решения за всички останали и предпочита многополюсния свят. Вън Дзябао, министър-председател на страната в този момент, предава тази позиция на своята страна на президента на САЩ Барак Обама по време на посещението напоследния в Пекин.

„Връщане в Азия“( Pivot to Asia)

Политиката на администрацията на президента Барак Обама се характеризира с регионална стратегия, носеща наименованието „Връщане в Източна Азия“(“Pivot to East Asia”). Тази стратегия е обявена от бившия държавен секретар на САЩ Хилари Клинтън в статия под заглавие “Тихоокеанския век на Америка” в списание „Външна политика“(вж. Clinton, Hillary “America’s Pacific Century”. Foreign Policy, November 2011).

Ключови области на действия на тази стратегия са:

  • Усилване на двустранните съюзи за сигурност;
  • Задълбочаване на работните отношения с възникващите сили, включително Китай;
  • Ангажиране с регионалните многостранни институции;
  • Разширяване на търговията и инвестициите;
  • Формиране на широкобазирано военно присъствие;
  • Установяване на демокрация и човешки права(вж.пак там).

Възприемането на тази американска политика на „Връщане в Азия“ в Китай е, че на

практика САЩ стартират курс на сдържане на КНР. Особено подозрително изглежда за Пекин американското военно присъствие около Китай.

 Карта на разполагане на американски бази и военни инсталации в част от страните около КНР. На картата е написано „Как Америка иска да спре експанзията на Китай“

Следва да се каже, че въпреки официално заявяваната от Вашингтон позиция за необходимост от политически и икономически диалог с Китай зоните на конфликт с КНР растат. Достатъчно е да се споменат само няколко от тях:

5
„Облачната война“ между САЩ и КНР

Днес понякога, когато се говори за отношенията между САЩ и КНР, те са описвани с термина „Облачна война“(The Cloudy war). Изковаването на този термин от журналистиката е по модела на „Студената война“(което на английски език е „Cold war“). За разлика, обаче, от „Студената война“ между САЩ и СССР, характеризираща се с „твърдо противопоставяне“, макар и не стигнало до пряк „горещ сблъсък“, което не изключваше „горещи схватки“ по периферията на това това противостоене, ситуацията между САЩ и КНР е по-различна.

Тази разлика се определя от значителната икономическа взаимозависимост между двете сили. В резултат на това част от конфликтите имат силна икономическа съставляваща. Пример за това е натискът, който оказват САЩ по въпроса за юана. Т.е. става дума искането да бъде  повишен курсът на юана спрямо долара.  Пониженият, според американците, курс на юана създава конкурентни предимства на китайските стоки. Оттук идва и значителния, съгласно тяхното виждане, профицит на Китай  в търговията със САЩ.

Самият Китай, както досега показва и практиката на неговите външнополитически взаимодействия, предпочита повече използването на „мека сила“, т.е. финансово-икономическо въздействие в усилията си да постигне някаква външнополитическа или външноикономическа цел. Самите САЩ от момента на създаването на специални отношения с Китай в края на 70-те години на ХХ век досега са се въздържали от „дрънкане на оръжие“ по отношение на КНР.

Но в рамките на стратегическия курс на „Връщане в Азия“, осъществяван от администрацията на Обама, който е представян като „ребалансиране“ на интересите на САЩ и пренасочването им от Европа и Близкия Изток към Източна Азия“(вж. Matt   Schiavenzaapr, What Exactly Does It Mean That the U.S. Is Pivoting to Asia? в http://www.theatlantic.com/china/archive/2013/04/what-exactly-does-it-mean-that-the-us-is-pivoting-to-asia/274936/) в последно време се забелязват все по-твърди нотки. Като пример в това отношение е преместването на 2 500 американски морски пехотинци в база в Северна Австралия. Или пък разрешението на Филипините за възстановяване на присъствието на американски въоръжени сили в залива Субик след повече от 20 години въздържане по този въпрос. Следва да се има предвид, че подобни стъпки се осъществяват на фона на спор по морски територии между Филипините и Китай.

Си Дзинпин и Барак Обама в Белия дом по време на посещението на китайския лидер на САЩ през февруари 2012 г.( http://asiasociety.org/new-york/events/us-china-economic-relations-next-decade)

Така или иначе „Връщането в Азия“ от самите САЩ се разглеждат като препотвърждаване на своето лидерство в Азия в условията на настъпващия „Век на Азия“ (вж. Kenneth Lieberthal. The American Pivot to Asia.Why President Obama’s turn to the East is easier said than done в http://www.foreignpolicy.com/articles/2011/12/21/ the_american_pivot_to_asia). На фона на възвишаването на КНР като мощна геоикономическа и геополитическа сила такава стратегия неминуемо предизвиква „търкания“. Тъй като това препотвърждаване на лидерство е свързано с необходимостта от „сдържане на Китай“.

Дали „организационно-психологическите сражения“ са ключов компонент на „Облачната война“?