ЧЕТЕТЕ В БРОЙ 9

Лидерство и държава korica9

Из… майданите на съвестта – Лазар Мурджев

Лявата партия – Георги Вацов

Българи, обединявайте се!

Д-р Тихомир Стойчев

Декларация – Българската Авиационна Асоциация

130 години от Съединението на България – Петър Велчев

Православа?! Духовни и културни алтернативи за световната цивилизация – Доц. д-р Велин Аргатски

Лидери, елити, образование –

Маргарита Поповаpopova

Глобализъм и геополитика – Проф. Нако Стефанов

Тероризмът и правото на самоопределение, според практиката на ООН – Д-р Борислав Найденов

Защо бе създадена Операция „Гладио”? – Боян Абрашев

Бързо, лесно, удобно или как работи системата Хауала? – Гергана Йорданова

Съвременни проблеми в противодействието на незаконния трафик на културни ценности – Емил Александров

Криза на идентичността в асиметричното общество – Доц. д-р Мюмюн Тахир

Най-близките ни съюзници са Гърция и Турция – Крум Лазаров

po-vaje

Един разказ за БРОЙ 9 /сп. Сигурност/

ЕДИН ПРИЯТЕЛ брой 9

„…Един Приятел – може би последен, може би единствен изчезва без остатък… Една цигара става пепел, а водката е ненапита, отива си завинаги, завинаги отива в страна, която по- го заслужава…“ Минутка мълчание за Цецо Начев…- водачът на души, посегна за подслон …

Отговорността към другите, към общността, родова, национална, общочовешка… Стойности като чест, дълг, приятелство, най-съкровенните ценности- изграждащи пластовете на човешката личност са сведени до крайна пазарна разкрепостеност, свеждаща се до натурална консумация – тук и сега …

„… Народе мой, на прицел дръж утрешния ден !“– простичко ни коригира Цецо и ни завещава своята мъдра усмивка- за подкрепа и утеха, но и за вярата, че някой от т.н.„бойни другари“ще достигнат „амвона“.., а това за всички ни в утрешния ден, би значело „успели сме“и „Пролет моя“предстои…

Сетивността ни се е взривила и хукваме из всеядността си – да осмисляме действителността. На помощ в този труден брой ще видите хванати ръка за ръка – като истински съзидатели на спасителен Брод /за България/ БПЦ, която призовава нацията и българското правителство към размисъл „за духовната среда, в която ще пребивава българския народ, характеризираща кризата с бежанците като нашествие…“

… А посланието, че „не е редно православния български народ да  плаща с цената на изчезването ни като държава… ни кара да се обърнем към стр.24, където                                „съвременното лидерство изисква способност да се мобилизира творческият  потенциал на групи от хора или целият народ в преследването на общи цели, работещи за общото благо и общото бъдеще… Това предполага дързост, инициативност, устременост, лична харизма и отговорност, решителност, действеност, дори готовност /забележете господа генерали и офицери/ дори готовност да се остане сам, в изолация ако се вземат решения, излизащи извън диктата на така наречения политически елит или общата политическа конюнктура…“ – казва нашият вицепрезидент, г-жа Маргарита Попова и го прави на страниците на нашето списание…, с което ако не малко по-силни, се чувстваме малко по-уверени и по-достойни българи… И сме благодарни… И призивът към всички „Българи, обединявайте се !“ на Тихомир Стойчев, може би вече „плаши“ с възможността да осъзнаем необходимостта от единение, поне за да защитим достойното оцеляване и националната си чест, „след разрушителните следи върху тялото и духа на България“.

Духът на България – безпощадно вписан културен феномен за световната цивилизация, наложен с жезъла на мъдростта от равноапостолен цар Борис Михаил – Покръстител – да служи на народното единство и културния възход на нацията и православните устои на Аз-Буки-Веди – което Велин Аргатски е заложил в днешния брой, като основополагащ жалон за спасителен Брод на България. Брод и за верния избор на път, извън фалшивите 25годишни пориви на леви демократи и десни патриоти, пътя на България без статуквото на неолибералната матрица и хибридите на несправедливостта – формулирани безкомпромисно в анализа на Георги Вацов в рубриката „25 години стигат“.

След своето /нашето/ „Символ-Верую“ за необходимостта от интелектуална революция и осъзнаване на българската нация, проф. Нако Стефанов влага умело геополитическата актуална картина за света. Списанието е богато с анализите на своите автори и както „…досегашните модели и представи губят възможността да функционират и да бъдат използвани в глобалната политика – което убедително доказва професора след завръщането си от Китай, списание Сигурност повежда с настоящия брой Каузата за избора на Нов път за Родината…

Да защитим достойно не само небето над България, което сме отразили в броя като символ на свободата и възможността да полетим с хъса на последния мохикан на надеждата за ВВ ни С – ген. Радев, но и да защитим суверенното си право и задължение да помислим вече за Наша България – заедно. Или както често обича да ни припомня Петър Велчев „Заедно за България“.

„В кризата на идентичността“, в асиметричното общество, където Мюмюн Тахир умело ни захвърля към „прогреса, който изисква промяна“, но бързо ни приземява с факта, че „не всяка промяна е прогрес“.

Виждате, че … на помощ в този труден брой, привлякохме и Джордж Оруел…

Въпреки че, може би, броят ще се окаже „ самотен призрак, изричащ истината, която никой няма да чуе…“, ние ще продължаваме да я изричаме, за да не прекъснем приемствеността. „Приемствеността на човечеството се предава не като накараш другите да те чуят, а като пазиш здрав разсъдъка в себе си“, завършва Оруел.

Лазар Мурджев