Споделена култура за споделена сигурност

Маргарита Попова: Националният интерес и единението над всичко. Общението с вас е вдъхновение и кураж, за да правя политика за Отечеството

popova_club_sigurnost

Във втори брой на списание “Сигурност” стартира Първата част от научната студия “Споделена култура за споделена сигурност” на Маргарита Попова, вицепрезидент на Република България. Представяме Ви част от изказванията на вицепрезидента в дискусиите на експертния съвет на изданието и Клуб “Сигурност”.

Popova

Скъпи приятели, благодаря ви много, че имаме възможност тази вечер да бъдем за известно време заедно. Г-н Мурджев каза, че моето присъствие тук би могло да се тълкува и да се използва като вдъхновение за вас. Бих искала да ви върна комплимента за тези много силни думи, като кажа също така искрено, както и вие – убедена съм, че на мен като политик, който не е изкушен от дълго време в политиката, но през целия си съзнателен живот е работил за държавата и сигурността, общението с вас е вдъхновение и кураж, за да правя политика за Отечеството.

Има нужда от кураж човек, за да работи за Отечеството. Не знам кой от вас как би го тълкувал. Може да се тълкува различно – като повече нужда от вдъхновение,  повече нужда от подкрепа,  че сме по-слаби, по-уязвими, че държавата има нужда от повече куражлии. С въздишка казвам, че се натъквам на такава политическа безпросветност, на такова отсъствие на искрено дълбочинно чувство у пълнолетни хора, на истинско родолюбие, на такова непознаване и незачитане на историята, на такова неразбиране  от това, че в днешния труден ден по света и в Европа  е толкова нужна социалната сплотеност  – духовната ни сплотеност, за да можем да правим разумна политика и в крайна сметка да можем  мирно, просветено и полезно да обменяме културно-исторически ценности като цивилизация, като човечество, ценности, които сами създаваме, че понякога се питам как така се изтървахме. Какво се случи?  И защо след 25-26 години – период, през който заедно всички решихме, че ще тръгнем по пътя на свободата в една демократична правова държава, нямаме тази увереност, нямаме това вдъхновение и някак си се търсим ето така, на такива места заедно всички, за да можем да направим  стъпки видими в посока на утвърждаване на исканата от нас и заложената не другаде, а в основния ни закон – Конституцията, която аз много често нося със себе си, и в която много простичко и много ясно е написано, че искаме да изградим проект на една справедлива, социална, демократична и правова държава. Една държава, в която да се усеща устойчиво развитие, да се усеща благоденствие – за отделната личност, и за общността като цяло.

Тези неща, които съм отразила на тези няколко странички (“Споделена култура за споделена сигурност” б.р.), всъщност се доразвиват в мои послания, в мои изказвания и във всяка моя крачка като държавник и като политик, които правя през последните 4, вече 5-а година. Искам – понеже тук има млади хора, което е много хубаво,  прекрасно е – да се обърна специално към тях и да кажа, че мое верую, мое кредо е – освен че нямаме право да се отказваме, трябва да коленичим пред историята и трябва да знаем историята, и трябва да знаем истината за историята, за да няма бели петна и някои да си мислят, че може да пълнят тези бели петна с отпадъци. Освен това чувство за историчност, за историзъм по-точно,  за мен е изключително важна връзката между поколенията, за да можем да обменяме култура, което значи споделена сигурност.

Само когато си подадем ръка, когато се уважаваме поколенията, когато знаем кой какво е направил, докъде е стигнал и как младите хора – нашите деца и нашите внуци – могат и как е най-правилно да продължат, когато уважават нашия идеал, когато знаят и са убедени, че без националния идеал, без Национална доктрина няма кой да те уважава – и в световен, и в национален, и в регионален план, и в европейски план. Само тогава можем да движим обществото си напред, можем да постигнем социална сплотеност, можем да постигнем повече духовна сигурност и можем чрез обмяна на културни ценности да докажем, защото това е истина,  че в днешно време сигурността – това понятие, за което толкова от вас пишат – тук има хора светила по въпросите на сигурността, които аз безкрайно уважавам, които чета, когато знам къде какво са публикували – само тогава обществото ни наистина ще се придвижи напред, само тогава ще можем да регистрираме и регионален напредък.

Очаквайте цялото обръщение на Маргарита Попова в брой 3/2016 на списание “Сигурност”