ВОЕННОПАТРИОТИЧНОТО ВЪЗПИТАНИЕ СЕ НУЖДАЕ ОТ НОВИ ФОРМИ И ДЪРЖАВНА ПОДКРЕПА

33333

Заседание № 9 на Обществения съвет по отбранителна политика,
ЦВК, 07.02.2014 г.

 

Уважаеми г-н министър Найденов,

Господа офицери от кадъра и резерва на Българската армия,

Уважаеми дами и господа,

Осъществяването на ефективно военнопатриотично възпитание е невъзможно, ако държавата абдикира от тази си функция и разчита единствено на ентусиазма и патриотичните подбуди на неправителствените ветерански организации. За съжаление в България редица фактори влияят крайно негативно върху тази изключително важна национална функция. С отмяната на наборната военна служба на 01 декември 2007 г. и преминаването към изцяло професионална армия, бе игнорирана вековната традиция и връзката „народ – армия” бе прекъсната. Армията ни се сви и се капсулира в няколко гарнизона. Тя вече е трудно откриваема. Цяло събитие е да се срещне на улицата униформен военнослужещ в бойна, строева или парадна униформа. За съжаление значителна част от военнослужещите възприемат военната униформа предимно като работно облекло и се носи само в района на военните поделения и учебните полигони. Забравихме, че военната униформа и отличителните знаци по нея са живото средство за военнопатриотично възпитание. Точно обратното наблюдаваме в съседните нам държави на Балканите. Още с пресичането на границите с южните ни съседки Гърция и Турция се забелязва осезаемо военно присъствие. Непрекъснатото движение на бойна техника и личен състав в населените места е ежедневие.

Присъствието на военен гарнизон се възприема като наличие на държавност и вдъхва сигурност и национална гордост у гражданите. Това е много силен инструмент за военнопатриотично възпитание. Точно обратното наблюдаваме у нас. Не прави добро впечатление факта, че в Министерството на отбраната и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната единствено хигиенистките и военнослужещите се преобличат след приключването на работния им ден. Няма да коментираме състоянието на самите униформи като поддръжка в опрятен вид, правилно поставяне и носене на отличителните знаци по него, описани в Устава за войсковата служба, и нагласите за спазване на вековната традиция, която свързва военната униформа с понятията ДЪЛГ, ЧЕСТ и ДОСТОЙНСТВО!

В тази връзка, ние от СВИВП, за пореден път отправяме призив към ръководството на МО, нормативно да определи статута за правоносене на военни униформи и военни отличителни знаци за всички войскови чинове от запаса и резерва, чийто брой, за съжаление, тепърва прогресивно ще намалява. Настояваме при честване на национални и регионални празници и събития, свързани с историята, настоящето и бъдещето на Българската армия, те да имат право да се явяват с военните си униформи, така както е било някога в Царство България. Пример в това отношение можем да вземем от британските и американските ветерани, които при всеки празничен повод се явяват с парадните си униформи, почти непроменяни от 19-ти век до наши дни. На този етап и по този аспект на военнопатриотичното възпитание адмирации заслужава това, което прави Националното дружество „Традиция”.

Необходимо е да се помисли и за отличителни знаци на запасните чинове и резервистите, каквито сега липсват. От доста време предлагаме дискусия по въпроса за изработване на емблеми с надписи „Резервист”, „Запасен военнослужещ”, „Военноинвалид”, „Ветеран”, а защо не и „Ветеран от студената война”. САЩ и Русия имат дори медали „Ветеран от студената война”. Защото всички кадрови, наборни и запасни военнослужещи от БА, служили в периода на „студената война”, допринесоха за постигане на баланс на силите, осигуриха мирното съвместно съществуване и участваха в предотвратяването на глобален ядрен конфликт.

1. По предизвикателствата на глобализацията, миграционните потоци и мултикултурализма.

Що се отнася до глобализацията, уверявам Ви, че тя по никакъв начин не се отразява на военнопатриотичното възпитание във водещите държави от НАТО – САЩ, Великобритания, Франция и Германия. Пример в това отношение може да се вземе и от армиите на Русия, Израел, Австралия и други. Там, където държавата изгражда силна и авторитетна армия, глобализацията е безсилна да отслаби националната идентичност и патриотизма. Най-силният миграционен поток и неоспорим мултикултурализъм по никакъв начин не влияят върху САЩ и стабилното функциониране на Пентагона, който се възприема като един от най-големите работодатели в света. На американските ветерани, участвали в мисии извън националната територия, се гледа като на национални герои. Това възпитава много силно и за цял живот младежите. В посочените държави всяко кътче, свързано с някакво военно събитие се поддържа в образцово състояние, а отношението към военноинвалидите и ветераните е като към заслужили граждани, представляващи гордостта на нацията.

За съжаление, у нас военноинвалидите и военнопострадалите продължават да преживяват с мизерните си пенсии, а законодателното разрешаване на тежките им социални проблеми винаги се възпрепятства и се отлага във времето. Да не забравяме, че това са гражданите, пострадали при или по повод отбраната на страната при изпълнение на воинските им конституционни задължения по чл. 59, ал. 1 от Конституцията на Република България.