ВРЕМЕ Е ДА СЕ КАЖЕ ИСТИНАТА

RДИМИТЪР ГЕЛКОВ (1928 – 2013) е роден в с. Брезе, Софийско, но е отраснал в гр. Плиска. От 1950 г. до 1960 г. е граничен офицер, след което работи до 1986 г. в контраразузнаването на Държавна сигурност, като последните 17 години е отговарял за сигурността в Министерството на машиностроенето и електрониката. Полковник, с висше юридическо образование, от 1994 г. до 2003 г. е адвокат. През 2010 г. издава биографичната си книга „Спомени на един полковник от ДС“ (315с.), а след една година и книгата „Дълг към идните поколения, преживяно и записано” (496 с.). Пише статии и стихове.

Без име

„Спомени на един полковник от ДС“ е разделена на две части. Първата, същинска част е озаглавена „Време е да се каже истината”, в която разказва за неговата работа и за дейността на Държавна сигурност. Взема отношение към обществено-политическите проблеми на съвременна България. А втората част, озаглавена „Пътеписи”, представлява негови впечатления от пребиваванията му в Пекин, Париж, Москва, Ленинград и Волгоград.
„Време е да се каже истината” е написана с болка и гняв, поради несправедливото отношение към Държавна сигурност след 1989 г., когато държавни и партийни институции хвърлиха вината за допуснатите слабости и грешки в своята дейност върху контраразузнавачите, разузнавачите и агентурата, които през всичките години на своето съществуване в изпълнение на Конституцията и законите на държавата са защитавали националната й сигурност, обществения ред и са предпазвали населението ни от престъпления. Гелков ни запознава с биографиите на всички министри на вътрешните работи и разказва за свои лични контакти и впечатления от тях. Споделя също свои участия в разкриване и предотвратяване на терористични актове, на шпионска дейност, на антипартийни заговори и др. Разказва за дейността на VІ управление на Държавна сигурност, за някои извращения извършвани от негови служители и за борбата си за отстояване на принципността в оперативната дейност. Интерес представляват спомените му от работата като отговарящ за сигурността в Министерството на машиностроенето и електрониката. Всъщност той е бил т.нар. режимен офицер. И негова основна задача е била да опазва министерството от разкриване на държавни и служебни тайни и да не допуска нанасяне вреди на българската икономика. Също така оказва съдействие на министерството в изпълнение на неговите функции по укрепване икономиката на България. И отново – борба за справедливост, заради която Гелков е имал и много неприятности.
Някои от случаите, които споделя Гелков, ги е научил от свои познати и ги преразказва в книгите си. За други – ни разказва по писмените спомени и документални книги на колеги, работили в Държавна сигурност. В книгата си отделя доста място да опише живота и дейността на неговия съгражданин полк. Христо Маринчев, който като служител на ХІV отдел на Първо главно управление организирва връщането в България на оригиналната Паисиева история от Зографския манастир.
Гелков взема отношение в книгата си и към някои обществени проблеми, които очевидно го вълнуват – разкриването на агентурните досиета, връщането на неофашизма в България, отделни безпринципни прояви на тогавашни партийни и държавни ръководители.
Димитър Гелков не се е задоволил само с вътрешния бунт, който е изпитвал през тези години по повод на едни или други обществени и служебни проблеми. Той, било в рамките на отделни обществени организации, на инициативни комитети или лично от свое име е воювал през тези години за различни обществени каузи: да не се закриват блоковете на АЕЦ Козлодуй; да се спре разсекретяването на агентурната дейност; да не се предоставят бази на НАТО и САЩ на българска територия; да не се участва в „миротворни” мисии в Ирак, Афганистан и Косово; да се защити доблестта на българския граничар и редица други обществени инициативи. Активен член е бил на комитета по спасяването на Централната жп гара в София, когато възниква идеята да бъде съборена през 2004 г. Гелков помества всички тези обръщения, писма, декларации, в които и той участва като общественик.
Във втората част на книгата си Гелков споделя накратко своите впечатления и преживявания от пребиваванията се в Китай, Франция и Русия. Интересно е, че част от тези преживявания е отразил в стихотворна форма.
„Дълг към идните поколения, преживяно и записано” е посветено на историята и дейността на Гранични войски”. Книгата разглежда историята на опазването на границите на България от Освобождението до края на Студената война. Изпълнена е с много факти, събития и имена и е едно подробно документално изследване. Написана е с преклонение към дейността и саможертвата на хилядите офицери и сержанти посветили живота си на опазване границите на България.