КРИТИЧЕН ПОГЛЕД НА СИСТЕМАТА ЗА ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО И ИНФРАСТРУКТУРАТА

Продължение от 7/8 брой

333333333333333Захари Бисеров, хоноруван преподавател в НБУ,  докторант  ВА“ Г. С. Раковски”

Друга уязвима и много важна част от конструкцията на Системата за защита е човешкият фактор. Предметът на настоящето изследване, който доказахме е, че има недостиг на професионално подготвени, с реален опит, финансово мотивирани кадри в ръководството на АТЕ, които да провеждат успешно  МПЗ на територията на общината. Причините за това са комплексни и натрупани в годините на прехода, но в крайна сметка наличието на  експертен екип във всяка една АТЕ е проблем на Кмета на общината. Неосъзнаването на нуждата от подготовка на експерти , подготвени да прилагат МПЗ, може да изиграе лоша шега на държавата като цяло при настъпване на продължителни неблагоприятни условия и  бедствени ситуации на територията на общините и страната. Много сериозна слабост се очертава състоянието на инженерната инфраструктура, имаща отношение по функциониране на Системата за защита, която работи на ръба на катастрофата. Състоянието на язовирните стени на микроязовирите, дигите на големи реки, канали, тръбопроводи, колективни средства за защита на населението и други инжинерни съоръжения не са профилактирани от години. Примерът със злополучното село Бисер, Хасковска област отново е удачен.  Отговорностите на централната и местната власт по МПЗ за недопускане на извънредна ситуация  се пренебрегват и откровенно фиктивно се провеждат действия които са недостатъчни за осигуряване на сигурността на гражданите. В анализа на административнонаказателните разпоредби на ЗЗБ ясно проличаха моменти на фиктивност, на липса на логика при налагане на санкциите и като цяло вследствие на слабата  репресивна част на закона се обезмислят МПЗ при извънредна ситуация. Разбира се отсъствието на гражданско общество с традиции в спазване на гражданските и човешки права също допринася за това  състояние на Системата за защита. Мога да предположа само какво ще се случи на тези управници, ако случаят село Бисер се случи в Австрия, Германия, Италия, Швейцария и други. Нямам информация за български управленец, който да си е подал оставка поради недостиг на средства за провеждане на МПЗ на населението и инфраструктурата. Законовата нормативната уредба на Р.България не е развита в необходимата степен за да обезпечи МПЗ на населението, не са разписани достатъчно ясно отговорностите на държавната и местна власт, юридическите и физически лица. Съществува следният парадокс – при избори е възможен следният резултат, кметовете на общини и министърът на МВР /който обезпечава превантивния контрол на МПЗ/ са от една политическа сила. Отново давам за пример случаят село Бисер,  Хасковска област /той ще се превърне в христоматиен за отсъствие на способности/ -кмет на община, областен управител, вътрешен министър и правосъден министър са от една политическа сила, резултата от бедствието е налице, осъдени няма. Изводът е в посока, че съществуват предпоставки /в случая законови/ за намаляване на способностите на Системата за защита, поради създадена възможност да се избегне налагане на тежки наказания на виновни длъжностни лица по ЗЗБ. По отношение на медицинското подсигуряване на защитата при извънредна ситуация, наличието на обучени и участвали в реални действия медицински кадри непрекъснато намалява, а от там изчезват и способностите на Системата като цяло. Като пример може да посочим способностите за реакция на медицинските екипи от Спешна помощ, пристигащи   на повикване със закъснение от часове, когато е късно за пострадалия. Каква ще е реакцията и до колко има способности за реакция при мащабни БАК на територията на общината и областта на тази основна част от ЕСС,  е въпрос на задълбочен анализ, което не е задача на настоящето изследване. Проблемът с финансирането на МПЗ се очертава като друга слаба страна на Системата за защита. Недостатъчното материално и ресурсно осигуряване лишава Системата за защита от оперативен размах и ефективно и скоростно провеждане на СНАВР.  Пример:  При пожара в биорезервата “Бистришко бранище” на Витоша не се разпореди  намесата на хеликоптери в първия ден от бедствието/ явно с цел да се спестят средства/, което даде възможност на пожара да се разрасне и чак на третия ден започна гасене от въздуха. Тази ситуация се разрешаваше като вземане на решение за един час от следните длъжностни лица, а именно: Кметовете на село Бистрица и село Железница и местните горски, отговарящи и познаващи територията на биорезервата трябваше да информират ръководителя на място – офицер от ГД „ПБЗН” за това, че местността е стръмна и без възможност за подвозване на сили и средства. Мястото на намеса е достъпно само от въздуха и е необходима намеса на хеликоптери, което за няколко часа щеше да реши ситуацията. Само в тази ситуация, елементарна като анализ и оценка, вземане на решение и изпълнение, бяха ангажирани стотици служители на ГД  „ПБЗН”, Столична община, Горско стопанство, доброволци и граждани, бяха похарчени средства за храна и горива, три дена летяха два хеликоптера с целия произтичащ риск, като цялата ситуация продължи шест дни. Близо една трета от дървесната растителност в резервата изгоря. По това време министър- председател на България беше пожарникар. Смятам примерът за показателен. В този случай пролича и липсата на подготвени кадри като доброволни формирования. В това отношение няма развитие и не се популяризира доброволческото движение, което се явява слабост на ЕСС. Участващите в потушаване на пожара в местноста “Бистришко бранище” доброволци/ с малки изключения/ не бяха участвали в подобни мероприятия, бяха без подготовка и екипировка, с всички произтичащи от това възможни последици. Работата по изграждане на способности за контакт на заетите в МПЗ с медии и общественост трябва да бъде насочена към провеждане на кризисен РR и  правилно подаване на иформация на обществото, която да бъде точна и своевременна и същевременно да не създава паника.  Освен ясната регламентация е необходимо заделяне на финансов ресурс, който да осигури провеждането както на превантивни, така и на реални мероприятията за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи. В най-общ аспект прогнозирането на възможните бедствия на територията на общината  и системата от мероприятия, свързани с превантивната дейност, са в основата на ефективността при изпълнение на задачите по защитата. Тъй като бедствията, авариите и катастрофите не са често явление, превантивните мерки се изпълняват с по-малко служители, които трябва да притежават комплексни познания по защита на населението. Не достатъчното познаване на основните мерки и задачи или погрешното им прилагане в практиката, води до обезмисляне на самата система за защита. Оскъдното финансиране прави нейното функциониране трудно, дори невъзможно. Напоследък се чуват, макар и плахи мнения, че способностите за МПЗ, структурата и командването на силите и средствата отговорни за действията при БАК / наводнението в село Бисер, земетресението в Перник, пожарът в местността „Бистришко бранище”/ не са на необходимото ниво и трябва да се направи нов прочит и корекции и на Закона за защита при бедствия и на структурата и мястото на силите и средствата изграждащи Системата за защита.  Като цяло липсата на търсене на персонална отговорност от отговорни длъжностни лица по ЗЗБ води до похабяване на финансови и материални средства,  загуба на услуги,  разрушения на инфраструктура и не рядко загуба и на човешки живот. Посоченото до тук показва, че Системата за защита изпитва недостиг на концептуален, нормативен и институционален капацитет, към който се присъединява влошеното качество на експертния ресурс и недостатъчното финансово и материално-техническо осигуряване. Както споделихме по-горе, всичко това води до недостиг на способности за справяне с рисковете при извънредни ситуации, сриване на доверието на населението в МПЗ на Системата за защита  и отслабване на Системата за национална сигурност като цяло. Като основен резултат от изследването се налага извода, че Системата за защита на населението и инфраструктурата трябва да бъде сериозно обновена, като се заложи на финансово обезпечена,  своевременна и изпреварваща  превенция, подкрепена от мощна намеса на сили и средства в мястото на събитието. Практиката показа, че недостигът на ресурси в превантивния етап и при управление на риска в хода на бедствието, в крайна сметка оскъпява операциите по защитата, не постига очаквания ефект и изпълнение на оперативните задачи, което обезмисля до голяма степен МПЗ. Може да се посочи, че една от най-важните задачи се заключава в осигуряване на нужния административен и експертен капацитет за извършване на необходимите превантивни дейности с цел преодоляването на съществуващите заплахи от природен и техногенен характер и гарантиране защитата на населението и обектите от критичната инфраструктура. Въпросният експертен екип трябва да притежава следните способности: