…Земята на Ботев и Левски, отново е робска земя…

МурджевКолко лесно т.нар. ”демокрации” си решават всички въпроси… С наше участие – демократично. Даже в Крим ги изимитираха тези демократични похвати. И там сработиха… – референдумът категорично наложи вето върху бъдещето на полуострова. Това подразни миротворците и мироопазващите земната шир, а нашите служебни правоимащи решиха, че е дошъл момента за тяхното плонжиране в блатото на великите.

Нисшите духом, винаги са полезни марионетки в ръцете на силните на деня, но когато става дума за български офицери – позорът е национален.

Да.., визирам Визията на живота ни за „преходния период” към добруване на Родината…

През Ликвидаторите – български държавни служители със завидната функция и привилегия да унищожат съграденото и изпълнявайки не само „планът Ран-Ът” да докарат националната съдба до „просешка тояга…”. Трудно ми е да не фокусирам вниманието си и към слабоумието и нарочната деструктивност на всички „преходни” правителства на статуквото /каквото и да е ТО, но не и българско/, ликвидирали службите за сигурност, армията и заложили националната ни сигурност върху пързалката на Комисии по досиета, PR словоблудства на служебни мекерета за Война на България с Русия и снимки на президента ни с новите лидери на Турция…

Не се въздържам, преди коментара на „Визия 2020”, да споделя разказите на наши колеги на конференция в ЦВК, участвали в спасителните работи свързани с бедствието в Мизия 2014.

Бедствие, доказващо липсата на държавност, превенция и контрол по всички направления на стопански и икономически живот в България, инфраструктура, престъпност, природни богатства, граница, здравеопазване, образование, защита, опасности и заплахи, бедствия… Разказът е следния:

Включва се на втория ден Българската армия в спасителната операция за Мизия. И какво се случва, братя българи и „вся осталная сволоч”- би казал някой… Ами в 17 часа й свършва работното време на българската армия и… си тръгва…

Активното и повсеместно пропагандиране на руската политика, особено с посредничеството на български политически и икономически субекти и медии, или недържавни организации е явна информационна война, подкопаваща интегритета на институциите и държавността и атакува директно националните демократични ценности, дух и воля“….

„Този тип хибридна война мобилизира вътрешни политически, икономически субекти и медии, с цел да подкопае интегритета на институции, ценностите на либералната демокрация и националния дух и воля“… Боже, пази България..!

Кога България е била с по-потъпкани национални ценности, с по-безлични и престъпно зависими институции ?!

Кога националният дух и воля, чест и национална гордост са били в такова недостойно и плачевно състояние, а бедността, изнемогата, чалгата и несправедливостта са доминирали като основни ценности в мизерията на духа и окаяното ежедневие на българите ?!

Служебният премиер проф. Близнашки цитира Клаузевиц и с думите „Войната е твърде важно нещо, за да бъде оставено само в ръцете на военните…” постави „на място” не само самозабравилите се първенюта, наричащи себе си български офицери, военни министри и главнокомандващи, но за мен, даде ясен знак на обезличеното българско офицерство и на всички НПОта и Офицерски съюзи, че малодушието и тенденциозно разбитата общност и експертност в сферата на националната сигурност поставя България в жертвоприношение на чужди интереси. „Разбитата команда” на българското офицерство изригна емоционално срещу невежеството и безпардонността на този „Водевил 2020”, след което побърза да се разграничи, приобщено многоцелево към „новото статукво” на националното озлобление, предшестващо „новите-стари избори”…

2222222222

И полази на шего брата из партийните седенки и листи на деня – кой на Позитано, кой на Герб се приведе, та и на ДПС се наведоха и на Лидер и на Атака, над Бареков закръжиха и в Скат се сбутаха, АБВ на националната сигурност да формират, от сто посоки за България да се борят и за Род и Родина да страдат…

Ееей, господа – другари, генерали и офицери, братя българи.., ами когато бяхте велики пълководци, командвахте армии, дивизии и полкове, национални служби, управления и отдели.., /каквито никога вече няма да можем да бъдем/, когато имахме държава, армия и национална сигурност не ни ли учехте, че ще бъдем силни само, когато сме единни… Какво раздели така свирепо българското национално войнство?! Кой разпиля българското офицерство в десетки мизерни посоки на безчестие и малодушие?! Защо обезчестяват Родината пред очите ни, а ние се гушим зад декларации и препикаваме като пудели партийни централи за някакво подаяние ?!